Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Аз съм — каза той, когато Винс Уин вдигна.
— Здрасти, Марти.
— Онова ченге току-що беше тук.
— После ще дойде при мен.
— Нищичко не съм му казал. Оставих моите момчета да приказват.
— Добре.
— Не знаят нищичко за нея. Просто опипват почвата, доколкото мога да преценя. Изглежда мислят, че е било само секс срещу власт и че може би е имало някакви финансови възнаграждения. Това означава, че тя трябва да е сложила парите на депозит. Можеш ли да повярваш? Що за тъпачка би дала парите в банка?
— Керълайн…
— Без имена, глупако!
— … може да е била много неща, но не беше тъпачка.
— Това ще го драскаш на стената на килията си, ако не се вземеш в ръце.
— Добре съм, Марти.
— И двамата знаем за какво става дума.
— Да.
— И каквото и да се е случило с нея… тя… Говорихме по въпроса.
— Да.
— Но не е нужно това да включва нас. Не включва нас.
— Правилно.
— И нека си остане така.
— Разбира се.
— Това ченге е умно. Изглежда голямо и тъпо, но в никакъв случай не е такова. Прилича повече на Хауи Лонг, отколкото на Лайл Алзадо10.
— Ясно.
— Обмисляй внимателно отговорите си, само това искам да ти кажа.
— При мен всичко е наред, Марти.
— Щом е толкова наред, защо миналата нощ си гърмял с пистолета?
За миг отсреща настана тишина.
— Мислеше, че няма да чуя за това ли? — продължи ядосано Боутрайт. — Целият град вече знае. Що за тъпа постъпка…
— Беше въпрос на лична сигурност, Марти. Един недоволен бивш играч. Изстрелите бяха само предупредителни.
— Кой е той?
— Няма значение.
— Дръж проклетия пистолет в шкафа, глупако. Не ни трябва повече внимание от това, което вече сме привлекли. Тази работа… с нея… Хората влизат в затвора за такива неща. В затвора, ясно ли ти е?
— Знам.
— Не и аз. Чуваш ли ме? Не и аз!
— Ще го имам предвид.
— Гледай да отговаряш с по една дума. Не се разпростирай. Тази твоя бъбрива уста. И не си длъжен да…
— Стю е тук — каза Уин. — Той ще говори.
— Стю ли? Поздрави го от мен.
— Добре.
— Онзи човек е вълк в овча кожа. Внимавай с него заради самия теб.
— Ще внимавам. Аз си вадя хляба с преговори, Марти. Никой никога не знае какво точно си мисля.
Марти Боутрайт се изсмя сухо. Смехът му премина в силна кашлица и започнал веднъж, той не можеше да спре. Прекъсна разговора, без да се сбогува, и се отпусна на стола зад бюрото, понасяйки несгодите на старостта. Очите му се насълзиха, носът му потече и бельото около чатала му се затопли.
В затвора ли? Дума да не става.
19.
— Не го правиш от благотворителност — заяви Болд, когато Уолт спря джипа пред портала от ковано желязо, преграждащ алеята на Винс Уин. Шерифът свали прозореца и се представи по говорителя.
— В никакъв случай — каза Уолт.
— Искаш да присъстваш на този разговор. Затова ме придружи.
— Не е съвсем вярно — възрази шерифът. — Интересувам се от Уин заради Гейл. Без съмнение. Той го заплаши пред мен. И съм любопитен също как ще реагира, като започнеш да го разпитваш за Вета.
— Не мога да си представя, че човек като Винс Уин ще захвърли тяло край магистрала, особено пък край най-оживения път наоколо. В основите на строяща се сграда може би, но по-скоро би го откарал или би платил на някого да го извози надалеч в пущинака и да го остави на дивите животни.
— Съгласен съм. Но пък мога да си представя как ще го халоса с тояга отзад. Уин е прекалено умен, за да се изправи лице в лице срещу човек като Гейл. Удряш го, когато е с гръб към теб, и после правиш нужното, за да си сигурен, че няма да оживее.
— Може да е станал жертва на грабеж, шерифе. Говорихме за това. Вероятно са го подмамили да излезе от колата. Ударили са го отзад. Все по-трудно става да тълкуваме събитията другояче. Трябва да открием онзи джип.
Липсващият джип на Гейл, взет под наем от „Авис“, бе обект на голямо обсъждане. Патрулите претърсваха паркинги, мотели и места за лагеруване. Щатската полиция бе уведомена и обявиха колата за издирване в шестте щата около Айдахо. Уолт се бе надявал досега да има някакъв резултат, но вече с Болд тайно се опасяваха, че са изгубили колата завинаги.
10
Бивши играчи по американски футбол. — Б.пр.