Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:

Джоузеф Конрад (1857-1924) е поляк по произход, но макар че започва да учи английски след двадесетата си година, впоследствие става великолепен майстор на езика. Той създава произведения, които му спечелват славата на истински поет на морето - то е неговата детска мечта, неговата любов до гроб, на него е обрекъл живота си.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 160
Перейти на страницу:

— Impossible de comprendre-vous concevez43 — каза той някак небрежно и в същото време замислено.

Лесно можех да си представя колко трудно им е било да разберат. На канонерката никой не знаел английски дотолкова, че да проумее историята, разказана от серанга. Около двамата офицери се вдигнал доста шум.

— Наобиколиха ни много хора. Край мъртвеца (autour de ce mort) имаше тълпа — разказваше той. — Трябваше да се заемем с най-неотложното. Хората започваха да се вълнуват… Parbleu!44 Такава тълпа… Разбирате ли! — възкликна той с философска снизходителност. Що се отнася до преградата, той казал на командира, че най-сигурното нещо е изобщо да не я докосват — твърде ненадеждна изглеждала. Те бързо (en toute hâte) донесли две въжета и взели „Патна“ на буксир — при това напред с кърмата. Като се вземат под внимание обстоятелствата, това не било толкова глупаво, защото кормилото се намирало твърде високо над водата, за да могат да го използуват за управление, а тази маневра намалявала натиска върху преградата, която изисквала, както се изрази той, крайно внимателно отношение (exigeait les plus grands managements)

Аз неволно помислих, че новият ми познат е имал може би съществен глас в решението как да постъпят с „Патна“. Макар немного предприемчив, той правеше впечатление на човек, на когото може да се разчита; при това беше истински моряк. Но сега, седнал пред мен със сключени на корема дебели пръсти, той приличаше на един от онези селски свещеници, които спокойно смъркат тютюн и слушат внимателно какво им разказват селяните за грехове, страдания и разкаяния, а простодушният израз на лицата им скрива като завеса тайната на болката и отчаянието. Той би следвало да носи вехто черно расо, закопчано чак до брадата, а не мундир с пагони и бронзови копчета. Широките му гърди ритмично се повдигаха и спускаха, докато ми разказваше, че това е било дяволска работа, и аз като моряк (en votre qualité de marin) мога лесно да си го представя. Като завърши фразата, той се понаведе с цялото си тяло към мен и издувайки напред устни, с леко съскане изпусна въздух.

— За щастие морето беше гладко като тази маса и вятърът не беше по-силен от този тук… — продължи той.

В същия момент забелязах, че там действително бе непоносимо задушно и много топло. Лицето ми пламтеше, сякаш бях още млад и можех да се смущавам и изчервявам.

— Naturellement45 те се отправили към най-близкото английско пристанище, където снели от себе си отговорността. Dieu merci46.

Французинът изду малко своите плоски бузи.

— Защото, забележете (notez bien), през всичкото време, докато ги влачехме на буксир, двама матроси стояха с брадви до въжетата, за да ги отсекат, в случай че корабът…

Той запримига силно с ленивите си клепачи, пояснявайки смисъла на тези думи.

— Какво искате? Прави се това, което е възможно (on fait ce qu’on peut) — и за миг той успя да изрази покорност на масивното си, неподвижно лице. — Двама матроси… трийсет часа стояха там. Двама! — повтори той, повдигна малко дясната си ръка и показа два пръста.

Това беше наистина първият жест, който лейтенантът направи в мое присъствие. Той ми даде възможност да „забележа“ дълбокия белег на ръката му — несъмнено следа от куршум от пушка; а после — сякаш зрението ми благодарение на това откритие бе се изострило — видях белег и от някаква стара рана, която започваше едва-едва забележимо под сляпото око и се скриваше под късите побелели коси на главата — драскотина, нанесена с копие или сабя. Той отново сключи ръце върху корема си.

— Прекарах на борда на тази, тази… паметта ми изменя (s’en va). А! „Патна“! C’est bien ça47, „Патна“. Мерси. Интересно как човек забравя всичко. Прекарах на борда на този кораб трийсет часа…

— Вие! — възкликнах аз.

Загледан както преди в ръцете си, той леко изду устни, но този път не изсъска.

— Считахме за нужно — каза френският лейтенант, повдигайки безстрастно вежди — един от офицерите да остане на борда да наблюдава (pour ouvrir l’oeil…) — той унило въздъхна — и да съобщава чрез сигнали на буксиращия кораб — разбирате ли? Такова беше и моето мнение. Приготвихме лодките си за спускане, а на другия кораб аз също взех мерки… Enfin48! Направихме всичко възможно. Положението беше трудно. Трийсет часа. Дадоха ми нещо да хапна. Що се отнася до вино — със свещ да го търсиш, нямаше да откриеш никъде нито капка.

вернуться

43

Невъзможно да се проумее — вие разбирате. Б.пр.

вернуться

44

По дяволите! Б.пр.

вернуться

45

Естествено. Б.пр.

вернуться

46

Слава богу. Б.пр.

вернуться

47

Точно така. Б.пр.

вернуться

48

Накрая, най-после. Б.пр.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)