Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:

Джоузеф Конрад (1857-1924) е поляк по произход, но макар че започва да учи английски след двадесетата си година, впоследствие става великолепен майстор на езика. Той създава произведения, които му спечелват славата на истински поет на морето - то е неговата детска мечта, неговата любов до гроб, на него е обрекъл живота си.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 160
Перейти на страницу:

— Имаше и оцелели — отвърнах аз; — и това е още по-любопитно.

— Несъмнено, несъмнено — полугласно изрече французинът, а после, като след зрял размисъл, прошепна: — Очевидно. — Аз охотно му заявих какво ме е заинтригувало най-много в тази история. Струваше ми се, че френският лейтенант има право да го знае: нали бе прекарал тридесет часа на борда на „Патна“ и се явяваше, така да се каже, приемник, бе извършил „всичко възможно“? Той ме слушаше и сега приличаше още повече на свещеник и може би поради сведения си поглед имаше вид на човек със силно съсредоточено внимание. Един-два пъти французинът повдигна вежди (но без да вдига клепачи), като че искаше да каже: „По дяволите!“ Веднъж той спокойно възкликна: „Проклятие!“ — съвсем тихо, а когато завърших, присви устни и издаде нещо като печално подсвиркване.

Ако друг на негово място постъпеше така, бих го сметнал за признак на отегчение, белег на безразличие; но той по своя окултен начин успяваше да придаде на неподвижността си нотка на дълбока отзивчивост и да създаде впечатлението, че тя го изпълва със съществени мисли, също както яйцето е пълно с хранителни вещества. Онова, което лейтенантът каза накрая, не бе нещо повече от „много интересно“, изречено учтиво и не по-силно от шепот. Преди да успея да надвия разочарованието си, той добави сякаш на себе си: „Това е то. Това е то.“ Брадичката му като че потъна още повече в гърдите, тялото му сякаш натежа повече в стола. Тъкмо се канех да го попитам какво иска да каже, когато през него мина някаква подготвителна тръпка, както някакво слабо вълнение набраздява неподвижните води още преди да почувствуваме вятъра.

— И тъй, онзи беден млад човек избягал заедно с другите — рече французинът с невъзмутимо спокойствие.

Не знам какво ме накара да се усмихна: това е единствената ми непринудена усмивка, която си спомням във връзка със случая на Джим. Ала кой знае защо тази проста констатация за случилото се прозвуча странно на френски… „C’est enfi avec les autres“50 — бе казал лейтенантът. И внезапно почнах да се възхищавам от проницателността на този човек. Той изведнъж бе схванал същността на въпроса, бе обърнал внимание на единственото нещо, което ме интересуваше. Сякаш изслушвах мнението на професионалист. С невъзмутимото спокойствие на специалист той овладя фактите и всички дилеми за него бяха детска игра.

— Ах, младост, младост — снизходително рече французинът. — В края на краищата от това никой не е умрял.

— От какво не е умрял? — попитах бързо аз.

— От това, че е изпитал страх — поясни французинът и отпи от питието си.

Забелязах, че средният, безименният и малкият пръст на ранената му ръка не можеха да се свиват и да се движат отделно един от друг, затова той вдиша чашата си съвсем несръчно.

— Човек винаги се страхува. На думи е лесно, но… — Той остави непохватно чашата. — Страхът, страхът — погледнете — винаги се таи ей тука… — И той докосна гърдите си близо до едно от пиринчените копчета, на същото място в гърдите, където Джим се бе ударил, когато изрази протест, че това нямало нищо общо със сърцето му. Предполагам, че с нещо съм проявил несъгласие, защото французинът настоя:

— Да! Да! Хората си говорят, говорят: всичко това е много хубаво; но в края на краищата никой не е по-умен от ближния си — нито пък по-храбър. Храбър! Наблюдаваме го на всяка крачка. Скитал съм (roulé ma bosse) — каза той, употребявайки този разговорен израз с невъзмутима сериозност — къде ли не; познавам много храбреци — и то прочути! Allez!51… — Французинът отпи нехайно от чашата си. — Храбреци — разбирате, нали — в нашата служба трябва да бъдат всички — занаятът го изисква (le métier veux ça). Не е ли тъй? — потърси съгласието ми той. — Eh bien!52 Всеки от тях — казвам всеки от тях, стига да е честен човек — dien enten-dh53 — ще признае, че идва момент — да, момент — и за най-добрите от нас — момент, когато зарязвате всичко (vous lâche tout). И трябва да живеете с тази истина — разбирате ли? При известна комбинация от обстоятелства страхът неизбежно настъпва. Отвратителна уплаха (un trac épouvanta die). И дори за онези, които не вярват в тази истина, също съществува страх — страх от тях самите. Точно така. Вярвайте ми. Да. Да… На моята възраст човек знае за какво говори — que diable54… — Той изричаше всичко така невъзмутимо, сякаш беше жрец на постигната мъдрост, но при последните си думи засили още повече това мое впечатление, като започна да върти бавно палците си.

вернуться

50

Избягал с другите (фр). Б.пр.

вернуться

51

Подканящо възклицание за някакво действие; съответствува приблизително на „Хайде“, „Да вървим!“, „Да започнем!“ Б.пр.

вернуться

52

Е, добре (фр.). Б.пр.

вернуться

53

Разбира се (фр.). Б.пр.

вернуться

54

За какъв дявол (фр.). Б.пр.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)