Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Очевидно е — parbleu! — продължи французинът. — Защото колкото и да напряга ума си човек, едно най-обикновено главоболие или стомашно разстройство (un dérangement d’estomac) достатъчно за… Вземете за пример мене — имам не едно доказателство за това в живота си. Eh bien! Аз, който ви говоря сега, веднъж…
Той пресуши чашата си и продължи да върти палци.
— Не, не; човек не умира от това — произнесе той като сентенция и когато разбрах, че няма намерение да ми разказва случката от живота си, изпитах голямо разочарование; то се подсилваше от факта, че това не беше история, за която може да се настоява да бъде разказана. И двамата седяхме мълчаливи и сякаш нищо не би могло да достави на лейтенанта по-голямо удоволствие. Дори палците му престанаха да се въртят. Изведнъж устните му се раздвижиха.
— Така е — обобщи той невъзмутимо. — Човек се ражда страхливец (L’homme est népoltron). Сериозна трудност — pardleu! Иначе всичко би било твърде лесно. Но навикът — навикът — необходимостта — разбирате ли? — очите на околните — voilá. Човек се примирява. И после примерът на другите, които не са по-добри от вас и все пак запазват самообладание.
Гласът му секна.
— Нашият млад човек — ще се съгласите с мен — не е имал нито една от споменатите подбудителни причини.
— Поне в онзи момент — забелязах аз. Той повдигна снизходително вежди:
— Не казвам това, не. Младият човек, за когото става дума, би могъл да притежава най-добър характер — най-добър характер! — повтори той с леко хриплив глас.
— Радвам се, че имате такова благосклонно отношение — рекох аз. — Той самият е хранил големи надежди и…
Французинът раздвижи крака под масата и с това прекъсна думите ми. Той повдигна тежките си клепачи. Повдигна ги, точно така. Друг израз не би могъл да опише бавното и някак замислено негово действие — и тогава напълно разбрах какво представлява той. Гледаха ме две мънички сиви кръгчета, подобни на съвсем миниатюрни стоманени гривни около гъстата чернота на зениците. Острият поглед на това масивно тяло създаваше впечатление за изключителна енергия, като острие на бойна секира.
— Простете — рече официално френският лейтенант.
При тези думи той вдигна дясната си ръка и леко се наведе напред.
— Позволете ми… Допускам, че човек може да преуспее, когато знае добре, че храбростта му няма да дойде от само себе си (ne vient pas tout seul). За такова нещо не бива да се вълнуваш. Това е още една истина, която не прави живота невъзможен… Но честта, честта, monsieur!… Честта… ето какво е реалното, ето какво! А колко струва животът, когато… — Той се изправи тежко и бързо като някакъв подплашен бик, изникнал из тревата… ако честта е загубена? Ah ça par exemple55, не мога да изкажа своето мнение. Не мога да изкажа своето мнение, защото, monsieur, не зная нищо за това.
Аз също станах и се мъчех да приема най-учтивата поза, ние застанахме мълчаливо един срещу друг, подобно на две порцеланови кученца на перваза на камина. Дявол да го вземе този французин! Той бе попаднал точно в целта. Проклета да бъде глупостта, която дебне всички разговори на хората; тя се бе нахвърлила и върху нашия разговор и го бе превърнала в празнословие.
— Отлично — рекох аз със смутена усмивка, — но не се ли свежда цялата работа до това да не се издадеш?
Изглежда, възражението му беше готово, но той размисли и каза:
— Monsieur, за мене това нещо е твърде тънко — надвишава моите възможности да го разбера… Друго имах предвид.
Той тежко се поклони над фуражката си, която държеше пред себе си за козирката с палеца и показалеца на ранената си ръка. Аз също се поклоних. И двамата направихме поклоните едновременно: с голяма церемониалност ударихме токове един на друг, а някакъв мръсен сервитьор ни гледаше критично, сякаш бе платил за това представление.
— Serviteur! — рече французинът.
Отново ударихме токове.
55
Е, щом е така (фр.) — Б.пр.