Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Кой си ти? — попита тя екрана. — Какво искаш?
Пропускаше нещо. Случваше ѝ се достатъчно често, за да познава чувството, но това не ѝ помагаше. Прозрението щеше да дойде когато дойдеше. Дотогава единственото, което можеше да прави, бе да продължи да чеше там, където сърби. Тя затвори файловете, изчака секретните протоколи да се уверят, че не е копирала нищо, после излезе от системата и се обърна към прозореца.
Откри, че мисли за следващия път. Каква информация щяха да получат следващия път. Какви повтарящи се модели щеше да установи следващия път. При следващото нападение, следващата касапница. Вече ѝ бе напълно ясно, че станалото на Ганимед ще се повтори, рано или късно. Духовете никога не се прибираха в бутилките и от мига, в който протомолекулата бе пусната срещу цивилното население на Ерос просто за да се види какво ще направи, цивилизацията се бе променила. Беше се променила толкова бързо и мащабно, че още се мъчеха да я догонят.
Мъчеха се да я догонят.
В тези думи имаше нещо. Звучаха ѝ като текст на песен, която почти си спомня. Тя заскърца със зъби, стана и закрачи край прозореца. Мразеше тази част. Мразеше я.
Вратата на кабинета ѝ се отвори. Когато Авасарала се завъртя да погледне към Сьорен, той трепна и отстъпи. Тя смекчи намръщеното си лице с една-две степени. Не беше честно да плаши горкото зайче. Той вероятно бе просто стажант, изтеглил късата сламка и принуден да търпи тази сприхава старица. Пък и в известен смисъл го харесваше.
— Да? — попита тя.
— Мислех, че ще искате да знаете, че адмирал Нгуен е пратил протестна нога до господин Еринрайт. За намеса в неговата област. Не е пратил копие на генералния секретар.
Авасарала се усмихна. Ако не можеше да разгадае всички тайни на Вселената, то поне можеше да държи момчетата под строй. А щом Нгуен не се оплакваше на празноглавеца, значи просто се цупеше. Което нямаше да доведе до нищо.
— Добре е да го знам. Ами марсианците?
— Тук са, госпожо.
Тя въздъхна, повдигна полите на сарито си и вирна брадичка.
— Тогава да вървим да спрем войната — каза.
13.
Холдън
Еймъс, който бе цъфнал няколко часа след бунта за храна с каса бира и с думите, че е „поразузнал малко“, сега носеше кашонче с консерви. Според етикета те съдържаха „пилешки продукти“. Холдън се надяваше, че хакерът, към когото ги водеше в момента Пракс, ще реши, че това удовлетворява изискванията му.
Пракс бързаше трескаво напред като човек, който има да свърши едно последно нещо, преди да умре, и усеща как смъртта го гони по петите. Холдън подозираше, че това не е далеч от истината. Дребният ботаник със сигурност изглеждаше сякаш изгаря сетните си сили.
Докато намерят нужните продукти, го бяха качили на борда на „Сомнамбул“ и Холдън го накара да хапне и да си вземе душ. Още докато му обясняваше как да използва банята на кораба, Пракс започна да се съблича, сякаш щеше да загуби ценно време, ако чакаше да остане сам. Гледката на измършавялото му тяло шокира Холдън. През цялото време ботаникът говореше само за Мей и че трябвало да я намери. Холдън осъзна, че никога през живота си не е изпитвал толкова силен копнеж като копнежа на този мъж да види отново дъщеря си.
За негова изненада това го натъжи.
Пракс бе лишен от всичко, всичките му тлъстини се бяха стопили; почти беше загубил човешкия си вид. Останала му бе само нуждата да намери своето момиченце и Холдън му завиждаше за това.
Навремето, когато умираше, уловен в ада на станция Ерос, Холдън бе открил, че иска да види Наоми за един последен миг. Или поне да се увери, че е добре. Ето защо не беше умрял там. Както и защото имаше до себе си Милър с втори пистолет. А връзката му с Наоми — дори сега, когато двамата бяха любовници — бе бледа сянка на онова, което тласкаше Пракс. Затова Холдън имаше чувството, че е загубил нещо важно, без да го осъзнава.
Докато Пракс се къпеше, Холдън се качи по стълбата в командния център, където Наоми се мъчеше да хакне осакатената система за сигурност на Ганимед. Дръпна я от креслото и я прегърна. За миг тя се вцепени от изненада, но после се отпусна в обятията му.
— Здравей — промълви в ухото му. Може да бе бледа сянка, но с това разполагаше Холдън в момента и то го караше да се чувства адски добре.