Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Да не би току-що да изцапа къщата ми? — попита Авасарала.
Момиченцето кимна с пребледняло лице.
— Знаеш ли какво става с лошите момиченца, които цапат къщата на баба си?
— Да не ги гъделичкат?
— Гъделичкат ги! — изръмжа Авасарала и се хвърли към нея. Разбира се, Кики се измъкна. Тя беше на осем години. Дори ставите някога да я боляха, то бе от прекалено бързия растеж. И разбира се, накрая се остави баба ѝ да я хване и да я гъделичка, докато не запищи. Преди Ашанти и мъжът ѝ да дойдат да вземат децата за обратния полет до Новгород, сарито на Авасарала се бе покрило с петна от трева, а косата ѝ стърчеше във всички посоки като на анимационно човече, ударено от мълния.
Тя прегърна децата два пъти, преди да си тръгнат, като всеки път им мушваше скришом в устите парченца шоколад, после целуна дъщеря си, кимна на зетя си и ги изпрати, махайки им от вратата. Охраната последва колата им. Никой неин близък не бе застрахован от отвличане. Това бе още един от фактите на живота.
Авасарала си взе дълъг душ, изразходва разточително много вода, почти непоносимо гореща. Винаги ѝ бе харесвало да се къпе с вряла вода, още от момиче. Ако кожата ѝ не смъдеше и не туптеше лекичко, когато се бършеше, значи не се бе изкъпала както трябва.
Арджун седеше на леглото и четеше задълбочено от ръчния си терминал. Тя отиде до дрешника, хвърли мократа хавлия в коша за пране и навлече памучен халат.
— Той мисли, че те са го направили — каза.
— Кой какво е направил? — попита Арджун.
— Нгуен. Смята, че марсианците стоят зад това. Че ще има второ нападение срещу Ганимед. Знае, че марсианците не придвижват флота си натам, но въпреки това праща подкрепления. Не му пука, че може да провали мирните преговори, защото мисли, че те и без това са пълна глупост. Няма какво да губи. Слушаш ли ме?
— Да. Нгуен мисли, че е работа на Марс. Събира флотилия, за да им отговори. Ето, виждаш ли?
— Разбираш ли за какво говоря?
— По принцип ли? Не. Но Максуел Асиниан-Кох току-що е публикувал материал върху постлиричността, който ще му докара потоп от злостни писма.
Авасарала се изкикоти.
— Ти живееш в свой собствен свят, миличък.
— Така е — съгласи се Арджун и прокара пръст по екрана на терминала си. Вдигна очи. — Не възразяваш, нали?
— Напротив, обичам те заради това. Остани тук. Чети си за постлиричността.
— А ти какво ще правиш?
— Каквото винаги. Ще се мъча да опазя цивилизацията от рухване, докато в нея има деца.
На младини майка ѝ се бе опитала да я научи да плете. Тя не възприе това умение, но усвои някои други уроци. Веднъж чилето се бе омотало лошо и нервното дърпане на Авасарала само влошаваше нещата. Тогава майка ѝ взе от нея стегнатия възел, но вместо да го оправи и да ѝ го върне, седна с кръстосани крака на пода до нея и започна да ѝ обяснява как да го разплете. Внимателно, бавно и търпеливо търсеше места, където може да охлаби конците, докато накрая, сякаш отведнъж, преждата се разсипа.
В списъка имаше десет космически съда, вариращи от древен транспортен кораб, който отдавна трябваше да е пратен за скрап, до двойка фрегати, командвани от капитани, чиито имена бе чувала. Не беше голяма сила, но стигаше за провокация. Внимателно, бавно и търпеливо Авасарала започна да го разчепква.
Транспортният кораб беше пръв, защото бе най-лесен. Тя от години коткаше момчетата от отдела за поддръжка и безопасност. Бяха нужни четири часа, докато някой, ровещ из схемите и дневниците, намери болт, който не е бил подменен по график, и след няма и час бе издадена заповед за незабавно връщане. „Ву Цао“ — по-добре въоръжената фрегата — се намираше под командването на Гола Ишигава-Маркс. Служебното му досие бе солидно. Той беше компетентен, лишен от въображение и лоялен. Три разговора доведоха до повишаването му в началник на комисията по строителен надзор, където вероятно нямаше да причинява вреди. Бе пратено искане целият команден състав на „Ву Цао“ да се върне на Земята, за да присъства, когато му окачат лентата. Втората фрегата беше по-трудна, но Авасарала намери начин. След това конвоят остана толкова малък, че не оправдаваше присъствието на медицински и поддържащ съд.
Възелът се разпадна в ръцете ѝ. Трите кораба, които не можеше да отзове, бяха стари и зле въоръжени. Ако се стигнеше до битка, нямаше да са от значение. Така че марсианците щяха да се обидят само ако си търсеха повод.
Тя не мислеше, че ще го сторят. А ако грешеше, това също би било интересно.