Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Хей, Поло! — Появи се някакъв дебелак с кубинки на краката.
Поло слезе от мотора и го прегърна сърдечно.
— Здрасти, Чичо, как си?
— Екстра, само малко ме понаболява главата.
— Чакай да те запозная… Това е Палина.
— Здрасти.
— А това е една нейна приятелка… — Поло се помъчи да си спомни името й.
— Баби.
Чичо подаде ръка, беше гореща и потна. „Да му се не види!“ — Баби се опита да се избърше в джинсите си, но Палина забеляза това и се разсмя.
— Какво става? — ухили се Чичо. — Защо се смеете? Казаха ли ти как се блъснах?
— Не.
— Тогава защо се смеете?
— Ами така, защото отдавна не сме се виждали и сега заради нея избягах от къщи. Вече трябва да се прибирам.
— Чакай, чакай да ти кажа как се блъснах…
Баби се примири:
— Добре, кажи ми как си се блъснал.
— Виждаш ли оная рулетка там? Е, точно в нея се блъснах. Бяхме аз, Поло и Сицилианеца.
Поло кимна. Радваше се, че е участвал в това епично събитие.
— И тримата бяхме с веспи, обаче с подсилени двигатели Primavera. Отпред бяха залети с разтопено олово, че иначе са много леки и като дадеш газ, се надигат. Идеята беше да спра последен, знаеш ли я тая игра?
— Не.
— Играе се така: тръгваме и който стигне най-близо до рулетката, печели. Който я докосне, отпада. И значи: Сига даде начало и всички хвръкнахме като ракети. Аз се залепих за мотора — нали така пада съпротивлението. Поло беше точно до мен и както винаги, плюеше като откачен. Той винаги плюе, за да изнерви противника.
Момичетата погледнаха Поло с погнуса. Той се усмихна и виновно разпери ръце.
— На мен обаче не ми пукаше, бях заложил петдесетачка и всички викаха: „Чи-чо… Чи-чо… Чи-чо…“ На последния завой рязко се наклоних. Поло намали, Сицилианеца също. Уплаши се, а?
Поло не отговори.
— Тогава излязох на права отсечка. Те ме настигнаха, бяха с по-бързи мотори. Монтирали си амбреажи с прави зъбци тия гадове, а на мен не ми казали! Бяхме на около шейсет метра от рулетката. Сицилианеца я стигна пръв и… като пружина: так! После Поло: так! Тогава изревах като луд. Продължих да карам и на двайсет метра от рулетката набих спирачка до дъно. Ударих я толкова силно, че тя се скъса. Скъсах стоманено въже, разбираш ли за какво става дума?! Нататък нищо не помня. Ама как само се тресна-а-ах…
— Вярно, много хубаво се тресна! — потвърди Поло.
— Хареса ли ти историята?
— Супер беше. — Баби не знаеше какво друго да каже.
— Трябва да се видя и с другите. Поло, ти ще участваш ли тая вечер?
— Не, а ти?
— Май и аз няма… — Чичо се отдалечи, като се олюляваше.
„Как ще участва, та той едва ходи!“ — Баби го погледна, после се обърна към Поло и Палина:
— Е, хубава история, няма що.
— Тоя е уникален! — оживи се Поло. — Едно време играеше ръгби, луд беше… Хвърляше се в мелето точно както се хвърли срещу рулетката. Чак профилът му се отпечата на нея! Като го отнасяха, казаха, че е умрял. А пък виж как се оправи. Черепна травма, три дни в кома… и отново е на крака.
— Ти чуваш ли се — „на крака“?! Виж го на какво прилича! Едва говори! Това са поражения на мозъка! Тоя няма да може да направи нищо повече през живота си! — Баби тръсна глава и си тръгна.
— Той и без това нищо не можеше да направи.
— Поло, не ми харесва като говориш така — сгълча го Палина.
— А на мен не ми харесва твоята приятелка! Да не съм я карал да идва тук?!
Баби забеляза една дървена табелка на земята. В центъра й имаше снимка, а до нея — кръг: половината черен, половината бял, с бяла точка върху черното и черна — върху бялото. Символът на живота… който едно непознато момче беше изгубило. Отдолу пишеше:
„Беше бърз и силен, но Бог не му даде реванш.