Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Едрият мъж явно имаше проблеми със съня – вероятно се притесняваше, че Крадците ще ги посетят. Сякаш прочел мислите на Сери, Талън изведнъж пристъпи към задната врата. Сери се напрегна, готов да се отдалечи, но Талън не посегна към дръжката на вратата. Вместо това пръстите му стиснаха нещо във въздуха и го вдигнаха нагоре, извън полезрението на Сери. Нямаше нужда да вижда какво точно прави бандитът – не беше трудно да се досети, че Талън беше поставил капан за неканени гости.
Доволен, бандитът тръгна към второто легло. Извади от колана си нож и го сложи на близката маса, след което загаси фитила на лампата. Огледа още веднъж стаята и се изтегна в леглото.
Сери огледа вратата. Раката се доставяше в Имардин във вид на шушулки, увити в собствените си листа. Търговците почистваха зърната от шушулките и ги изпичаха. Листата и шушулките обикновено се изхвърляха през улей, водещ до щайга извън магазина. Имаше момчета, които после събираха тези щайги и продаваха съдържанието им на фермери в околностите на града.
Сери тръгна покрай стената и намери къде излиза улея на магазина на бандитите. Капакът му беше затворен отвътре с обикновено резе, което изобщо не беше трудно за отваряне. Сери извади от джоба си малко шишенце и тънка, куха тръстика. Капна малко олио в тръстиката и грижливо смаза резето и пантите на капака. Прибра тръстиката и шишенцето, след което извади няколко клечки и лостчета и се зае с резето.
Работи дълго, давайки достатъчно време на Талън да заспи дълбоко. Когато освободи ръцете, Сери отвори внимателно капака и намери тесен отвор зад него. Порови по джобовете си и измъкна плочка полиран метал, увита във фин плат. Протегна огледалото в улея, за да проучи капана на Талън.
Едва не избухна в смях. Над вратата беше закачено гребло. Краят на дръжката му беше завързан за кука над касата на вратата. Железните шипове бяха закрепени за летва, вероятно забита за вратата с пирон. Имаше и канап, свързващ шиповете с дръжката на вратата.
„Твърде просто е” – помисли си Сери. Огледа за други капани, но не намери нищо. Измъкна ръката си от улея, върна се при вратата и извади отново принадлежностите си за смазване. Един бърз оглед на ключалката разкри, че тя е счупена – вероятно от самите бандити, когато за пръв път бяха влезли в магазина.
Извади от джоба си малка кутия, отвори я и измъкна тънък бръснач. От другия си джоб извади дръжка със скоба за пристягане – част от наследството, останало му от баща му. Закрепи бръснача за дръжката, мушна го през отвора на ключалката и го изви към дръжката на вратата. Когато усети лекото съпротивление на канапа, увеличи натиска. Върна се пак при улея и видя в огледалото, че канапът виси безобидно от летвата. Доволен от свършената работа, Сери прибра принадлежностите в джобовете си, омота парцали около ботушите си и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
Отвори безшумно вратата, вмъкна се вътре и разгледа спящите мъже.
Баща му винаги казваше, че най-добрият начин да се промъкнеш до някого е да не се опитваш да се промъкнеш. Сери наблюдаваше бандитите. И двамата спяха, пияният тихо похъркваше. Сери прекоси стаята и огледа входната врата. Ключът стърчеше от ключалката. Обърна се отново към двамата мъже.
Ножът на Талън блестеше в тъмнината. Сери измъкна съобщението на Фарин и отиде до масата. Вдигна ножа и забоде с него бележката към масата.
„Това трябва да свърши работа” – ухили се мръснишки Сери, отиде до входната врата и хвана ключа. Завъртя го и ключалката изщрака. Клепачите на Талън потрепнаха, но очите му не се отвориха. Сери отвори вратата, излезе навън и я затвори с трясък.
Отвътре долетя вик. Сери се хвърли в сянката на съседната врата и започна да наблюдава. След миг вратата на магазина се отвори и Талън се подаде навън с опулен поглед. Лицето му беше бледо на слабата лунна светлина. От вътрешността на постройката долетя протестираш глас, после се разнесе ужасено възклицание. Талън се навъси и се прибра вътре.
Усмихнат, Сери се отдалечи и се изгуби в нощта.
Сония изруга под нос по адрес на Фарин.
Пред нея на камината лежеше къса пръчка. След експерименти с най-различни предмети тя се беше спряла върху дървото като най-безопасен материал при опитите с магия. Дървата не бяха евтини – сечаха се в северните планини и след това се превозваха по река Тарали – но въпреки това бяха достъпни и край камината имаше цяла купчина.
Сония погледна пръчката със съмнение, после обходи с поглед стаята и си напомни, че всичко това компенсираше разочарованието й. Полирани маси и меки кресла наоколо. В съседните стаи – удобни легла, изобилие от храна и внушителен запас напитки. Фарин се отнасяше с нея като почетен гост от високопоставен Дом.