Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли кой изготвя програмите?
— Не — отвърна Недри. — Компанията работи при голяма секретност.
— Е, предполагам, че работата им има някаква връзка с ДНК — каза Барни. — Каква е системата?
— Мулти Екс Ем Пи.
— Мулти Екс Ем Пи ли? Значи повече от един „Крей“? Олеле! — Барни сбърчи вежди, докато премисли новата информация. — Можеш ли да ми кажеш още нещо?
— Съжалявам — рече Недри. — Не мога.
После се върна в службата и проектира контролните системи. Това отне повече от година на него и екипа му от програмисти и беше особено трудно, понеже компанията така и не му казваше за какво са предназначени подсистемите. Инструкциите просто гласяха „Проектирай модул за съхранение на данни“ или „Проектирай модул за визуализация“. Даваха му техническите параметри, но не и подробности за бъдещото приложение. Беше работил слепешката. И сега, когато системата беше монтирана и работеше, той не се учуди, че дава дефекти. Какво друго очакваха? И му бяха наредили да дойде тук по спешност, ядосани и разтревожени заради „неговите“ дефекти.
„Крайно досадно“, помисли си Недри. После пак се заслуша в разговорите на групата.
— А след като компютърът анализира ДНК — запита Грант, — как разбирате какво животно е кодирано?
— Използваме два метода — обясни Ву. — Първият е филогенетичен анализ. ДНК претърпява развитие във времето, както и всички части на даден организъм — ръце, крака и така нататък. Затова можем да вземем произволен отрязък от ДНК и с помощта на компютър да определим мястото му в еволюционния ред. Отнема доста време, но е възможно.
— А какъв е другият начин?
Ву сви рамене.
— Просто го оставяме да расте и едва тогава разбираме какво е — каза той. — Обикновено постъпваме именно така. Ще ви покажа как става.
Колкото повече напредваха в обиколката, толкова по-нетърпелив ставаше Тим. Интересуваше се от техника и въпреки това вече му доскучаваше. Стигнаха до следващата врата, на която пишеше „ОПЛОЖДАНЕ“. Доктор Ву я отключи с пластмасовата карта и всички влязоха вътре.
Тим видя още една зала, в която лаборантите работеха на микроскопи. В дъното имаше ниша, изцяло осветена от синя ултравиолетова светлина. Доктор Ву обясни, че работата им с ДНК налагала прекъсването на клетъчната митоза в точно определени моменти и поради това разполагали с някои от най-силните отрови в света.
— Хелотоксини, колхициноиди, бета-алкалоиди — каза той и посочи спринцовките, подредени под ултравиолетовата светлина. — Могат да убият всяко животно за една-две секунди.
Тим искаше да узнае повече за тези отрови, но доктор Ву продължи монотонните си обяснения как използвали неоплодено яйце от крокодил и премахвали неговата ДНК. После професор Грант зададе няколко неразбираеми въпроса. В единия край на залата имаше големи резервоари с надпис „ТЕЧНОСТ N2“. Освен това имаше огромни хладилни камери, в които можеше да влезе човек. В тях на полици бяха подредени замразени ембриони в обвивки от сребърно фолио.
Лекс беше отегчена. Недри се прозяваше. Изглежда, дори и на доктор Сатлър вече не й беше интересно. Тим се умори да разглежда тези сложни лаборатории. Искаше да види динозаврите.
На вратата на следващата зала пишеше „ЛЮПИЛНЯ“.
— Тук е малко влажно и горещо — каза доктор Ву. — Поддържаме температура около 38 градуса и относителна влажност на въздуха сто процента. Освен това поддържаме висока концентрация на кислород — почти трийсет и три процента.
— Юрска атмосфера — вметна Грант.
— Да. Поне така предполагаме. Ако на някой му прилошее, да ми каже.
Доктор Ву пъхна пластмасовата карта в цепнатината и външната врата се отвори със съскане.
— Искам да ви предупредя. Не пипайте нищо в тази зала. Някои от яйчените черупки пропускат кожни мазнини. И пазете главите си. Сензорите се движат непрекъснато.
Той отвори вътрешната врата на инкубатора и всички влязоха. Тим огледа широката стая, окъпана в наситена инфрачервена светлина. Яйцата бяха наредени на дълги маси, а очертанията им се губеха заради ниската мъгла, която покриваше плотовете. Всичките яйца помръдваха, все едно се люлееха.
— Яйцата на влечугите съдържат голямо количество жълтък, но в тях изобщо липсва вода. Ембрионите извличат влага от околната среда. Затова е необходима мъглата.
Доктор Ву обясни, че на всяка маса има по сто и петдесет яйца, новата партида от екстракции на ДНК. Партидите бяха отбелязани с номера на всяка маса: „STEG — 485/2“ или „TRIS — 390/4“. Потънали до кръста в мъгла, работещите в люпилнята отиваха до всяко яйце, потапяха ръка в мъглата, обръщаха яйцата на всеки час и измерваха температурата с топлинни сензори. Цялата зала се наблюдаваше от телевизионни камери, монтирани на тавана, и от сензори, отчитащи движението. Един топлинен сензор минаваше над всяко яйце, докосваше го с мека пръчица, изписукваше и продължаваше към следващото.