Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Ето същия отрязък от ДНК с ограничителните точки, открити от ензимите. Както виждате на хиляда двеста и първия ред, два ензима ще ограничат от двете страни повреденото място. Обикновено оставяме на компютъра да реши кой от тях да използва. Но освен това ни е нужно да знаем какви двойки бази трябва да вкараме, за да възстановим попреденото място. За тази цел трябва да подредим най-различни отрязъци, ето така.
— Сега откриваме фрагмент от ДНК, който застъпва повредената зона и ще ни каже какво липсва. Виждате, че можем да го намерим и спокойно да извършим поправката. Тъмните ивици, които виждате, са ограничителните фрагменти, малки отрязъци от динозаврова ДНК, които са накъсани от ензими и после са анализирани. Сега компютърът ги съчетава наново и търси взаимно покриващи се отрязъци от кода. Това малко прилича на подреждането на пъзел. Компютърът извършва тази операция много бързо.
— А ето и преработената верига на ДНК, възстановена от компютъра. Операцията, която току-що видяхте, би отнела месеци работа в една традиционна лаборатория, но ние я извършваме за няколко секунди.
— Значи работите с цялата верига на ДНК? — попита Грант.
— О, не — каза Ву. — Това е невъзможно. Напреднали сме много в сравнение с шейсетте години, когато на една лаборатория й бяха нужни цели четири години, за да декодира такъв екран. Сега компютрите го правят за броени часове. Но въпреки това молекулата на ДНК е твърде голяма. Наблюдаваме само онези отрязъци от веригата, които са различни при отделните животни или от съвременната ДНК. Един вид животни се различават от друг само по няколко процента от нуклеотидите. Именно тях анализираме и въпреки това работата е огромна.
Денис Недри се прозя. Отдавна се беше досетил, че „ИиДжен“ се занимава с нещо подобно. Когато преди няколко години фирмата го нае да проектира контролните системи в парка, един от първоначалните проектопараметри изискваше 3,109 отделни ленти за запис на данните. Недри предположи, че има някаква грешка, и се обади в Пало Алто да го потвърдят оттам. Но те му казаха, че спецификацията е точна. Три милиарда ленти.
Недри много пъти се беше занимавал с големи системи. Беше се прочул като създател на телефонни мрежи за многонационални корпорации, обхващащи целия свят. Такива системи често разполагаха с милиони записи. Беше свикнал с подобни искания. Но поръчката на „ИнДжен“ беше нещо много по-голямо…
Изумен, Недри посети Барни Фелоус в Симболикс, близо до колежа „Ем Ай Ти“ в Кеймбридж.
— Какъв вид база данни съдържа три милиарда записа, Барни?
— Има някаква грешка — засмя се Барни. — Прибавили са някоя и друга нула.
— Няма грешка. Проверих. Точно това искат.
— Но те са луди — каза Барни. — Не е осъществимо. Дори да имаш най-бързите процесори и ослепително скоростни програми, търсенето все пак ще отнеме дни. Може би седмици.
— Да — съгласи се Недри. — Зная. За щастие, не ме карат да правя програми. Искат само да определя място в паметта за цялостната система. И все пак за какво би могла да служи такава база данни?
Барни се намръщи.
— Сигурно поръчката е секретна.
— Да — каза Недри. В повечето договори, които сключваше имаше точка да не разгласява информацията.
— Можеш ли да ми кажеш поне малко?
— Това е фирма, занимаваща се с биоинженеринг.
— Биоинженеринг — повтори Барни. — Ами тогава очевидно е…
— Какво е очевидно?
— Молекула на ДНК.
— О, я не се занасяй — ахна Недри. — Никой не може да анализира молекула на ДНК.
Знаеше, че биолозите обсъждат проекта „Човешки геном“ и смятат да анализират верига ма човешка ДНК. Но за това се искаха десет години съгласувани усилия на лаборатории по целия свят. Начинанието бе огромно, сравнимо по мащаби с проекта „Манхатън“, благодарение на който бе създадена атомната бомба.
— Компанията е частна — уточни Недри.
— С три милиарда записа — каза Барни. — Не знам какво друго може да бъде. Сигурно са големи оптимисти, щом проектират такава система.
— Наистина са големи оптимисти — потвърди Недри.
— А може би анализират само фрагменти от ДНК, но имат интензивни програми RAM.
Това изглеждаше по-вероятно. Някои техники за търсене на базата данни изяждаха доста памет.