Призрачна музика

— Не ме баламосвай с предположения — не се предаваше Николай. — Ако не знаехме, това вече е друга работа. Но ние знаехме! Успяхме да отидем навреме до „Красние Ворота“, но не и да предотвратим нападението. Що за калпави ченгета сме тогава?

— Коля, не преувеличавай. Представи си, че бяхме изтичали при тях и бяхме спипали Литкин. И какво щеше да стане след това? Той държи в ръцете си диск, а Баженов — пари. И двамата потвърждават факта, че извършват покупко-продажба. И ние се озоваваме в една такава деликатна ситуация. Ти си оперативен работник, не ме принуждавай да ти обяснявам очевидни неща. Предполагахме, че Литкин само ще завърже запознанство с Денис и двамата тихо и мирно ще се разделят, а след това щяхме да проучим този продавач по всички правила. Кой да предположи, че Литкин моментално ще грабне ножа! Поне да бяха се сбили…

— Разбирам, не съм малък — тросна се Селуянов. — Не съм вчерашен. И въпреки това, всеки път ми прилошава. Сякаш аз съм виновен за нещо.

— За нищо не си виновен — продължи да убеждава приятеля си Коротков. — На момчетата им беше казано на чист руски език, че могат да ги разпознаят по топчето и че не бива да се разхождат с него по улиците, за да не се издадат. И ако някой прояви интерес към тях, веднага да ни съобщят. Бяхме им оставили и телефонния номер. Ние с теб не сме им бавачки и не можем да ги водим за ръчичка. Ако Баженов ни беше съобщил още през деня за срещата, щяхме да успеем да организираме всичко така, че косъм нямаше да падне от главата му. Коля, престани да си посипваш главата с пепел, имаме работа. Моля те, не забравяй, че сега съм ти началник, и ми доложи по правилата какво става в онази фирма, където нашият приятел Дударев е ходил уж да си търси работа.

— Засега нищо — призна Селуянов и сведе глава.

— Защо?

— Не съм ходил там.

— Разбрах, че не си ходил. Но защо?

— Юра, имай съвест! Насмалко да провалите сватбата ми, макар в нормалното общество на младоженците да им се полага три дни отпуск. Аз да не съм от желязо? И аз имам чувства. Или си мислиш, че след като се женя за втори път, изобщо не ми пука?

— Днес казват „през оная работа ми е“ — отбеляза Коротков. — Коля, хайде да се разберем с теб веднъж завинаги и повече да не се връщаме към този въпрос. Харесва ли ти, че ме направиха заместник на Житената питка, а не доведоха някой парашутист отвън?

— Разбира се, че ми харесва.

— Тогава не ми създавай допълнително напрежение. Повярвай ми, никак не е приятно да бъдеш началник на хора, с които до вчера си работил в един впряг. Така че недей да провокираш приятелските ми чувства, защото така ще си помисля, че съм някакво чудовище, което съсипва живота на хората.