Призрачна музика

Николай се намуси и замълча. Коротков реши да не обръща внимание на обидения си стар приятел. Какъв смисъл имаше да ровичка в това? Той още от самото начало си знаеше, че ще стане така, както става винаги, когато на ръководна длъжност назначаваха някого от вътрешните хора. Знаеше го и се съгласи с ясното съзнание, че сега ще му се наложи да търпи. Засега Коля беше първият, който направи опит да спекулира със старото им приятелство и се обиди. Но след това щеше да има и втори, и трети. Игор Лесников, Миша Доценко, Ася… Макар че Ася нямаше да го направи, тя просто беше друг човек.

— Между другото, къде е нашата подполковничка? — попита той ни в клин, ни в ръкав.

— Не знам, сигурно е в болницата при Денис — отвърна Селуянов. — Вчера двамата стояхме там, докато свърши операцията, сетне я закарах у тях и тя каза, че сутринта пак ще отиде там.

— Защо? — учуди се Коротков. — Навярно още не може да се разговаря с него.

— Какво от това? Просто ще постои там и ще подежури.

— Няма ли кой друг да го направи?

— Няма. Майката на Денис не е стока и според мен няма намерение да ходи при него. А пък ти и без това обеща почивни дни на Ася заради миналите две недели и тя се възползва от тях.

— Добре.

Коротков въздъхна и за пореден път си помисли дали постъпи правилно, като се съгласи с това длъжностно повишение. Докато беше старши оперативен работник, и през ум не му минаваше какви главоболия има един началник. Дори такива на пръв поглед дребни неща — като това всеки час и всеки миг да знае със сигурност кой от подчинените му къде се намира. Трябваше да бъде напълно информиран, в случай че на някого от висшестоящите началници му хрумнеше да попита: „А къде е твоят подчинен?“. Не се искаше кой знае колко ум, за да накиснеш един оперативен работник, но за сметка на това желаещите бяха много. Колко пъти се бе случвало да се обадят на Житената питка Гордеев с думите: твоят служител е уличен в корупционни връзки и в този момент кисне в сауната в приятната компания на един престъпен бос. Или че „се налива с водка“ в ресторант, който е известен сред престъпните босове и посещаван от тях. Такива съобщения винаги бяха неприятни и караха началника да подскача и трескаво да се оправдава, че не се опитва да прикрие подчинения си. Или нагло да лъже, че в момента човекът изпълнява специална задача, а в същото време да се чувства като пълен идиот. Но това ставаше в случай, че началникът наистина не знаеше къде се намира в момента злополучният му подчинен и какво прави там. А добрият началник винаги трябваше да знае това и да дава достоен отпор на злостните клеветници и на глупаците, които изпълняваха чужда воля. Каменская например веднъж влезе в капана и се стигна до отстраняването й от длъжност и до служебно разследване. И защо? Защото отишла в някакъв ресторант на среща с един голям мафиот, без да доложи на Житената питка. И моментално се намерили доброжелатели. Заснели я и изпратили снимките на ръководството на Главното управление на вътрешните работи. Ръководството извикало Гордеев на килимчето и подредило снимките пред него: ето, Виктор Алексеевич, полюбувайте се на вашата Каменская, която седи на една маса с известен престъпник, ето, той й целува ръка, а тук й пали цигарата, а тук двамата разговарят мило. Ако Гордеев знаеше предварително за тази среща, щеше да се запаси с тежка артилерия от аргументи за подобен случай, но тогава му се наложи да се черви в кабинета на началството и да го нагрубяват. И стана много лошо. Гордеев беше от началниците, които смятаха подчинените си за свои деца, никога не ги предаваха на ръководствата и поемаха цялата вина, като си слагаха на душата и греха да излъжат. Вярно, след подобни неща на дечицата така им набиваха канчетата, че искри им изхвърчаха от очите. Вярно, това ставаше, ако дечицата наистина бяха направили беля. Но ако всичко това бяха само номера на доброжелателите, които горещо ги „обичаха“, началникът можеше изобщо да не каже нищо, за да не ядосва човека напразно.