Кралят на казиното

— Не ти ли се струва странно, че един вицепремиер на Русия отива да отдаде последна почит на някакъв си яростен националист?

— Не, не бих казал, че е така.

— Защо?

— Ами то си е просто човещина. Двамата са седели, кажи-речи, един до друг в Държавната дума. Пък и… всички сме смъртни.

— Виж, за това някак не помислих… Но тя е правителствено лице. Вицепремиер.

— Но най-вече — жена. Трепна й сърцето от жалост и реши да отиде. Сложи си очила и една широкопола шапка и тръгна. Това е!

— Охраната й къде беше?

— А полковник Павлов за какво е?

— Впрочем твоята среща с Монголеца не е отразена в тия доклади — потупа папката Турецки.

— Нищо не мога да ти кажа по този въпрос, трябва да питаш господин Би.

— А ти как мислиш?

— Смятам, че дори шефът на спецслужбата не би искал да си изостря отношенията с Джек Кан.

— Голямо внимание отделя полковник Павлов на госпожа Стрелникова. И от доста време вече — отново потупа папката Турецки.

— Ти най-добре знаеш, че когато една жена се издига, трябва да търсиш зад гърба й мъж с пагони — иронично се усмихна Валерий. — А полковник Павлов не отделя, а отделяше внимание на госпожа Стрелникова. Сега се интересува от друг човек.

— Трите му имена? — уж малко шеговито, но като заповед изстреля Турецки.

— Андрей Андреевич Василиев. Наш приятел от детство. Чувал ли си нещо за него?

— Гениалният картоиграч?

— Същият.

— И какво му е притрябвало на Павлов от Робърт Уест?

— Нима вече и Андрей е под твой „похлупак“? — удиви се Саргачов.

— Не под мой. Всички новобогаташи са под един грандиозен „похлупак“, чието име е народ. Из цяла Русия е плъзнал слух, та нещичко стигна и до моите уши.

— Павлов е служител във ФСБ. Вероятно казината са в неговия ресор.

— Това е ясно и за слепеца — равнодушно отговори Турецки. — Интересното е друго: къде ще отидат паричките на Уест?

— Де да знаех и аз! — подсмихна се Валерий, наливайки коняк.

Турецки набра номера на Слава, изчака няколко продължителни сигнала в слушалката, след което затвори.

— Но къде се губи тоя Грязнов?

— А според тебе при сегашната ситуация къде би могъл да е например комисарят Мегре?

— На местопрестъплението — веднага отговори Турецки.

— Да тръгваме тогава.

— Нощ е — почука часовника си Турецки.

— Истинският живот в Хонконг започва през нощта.

— Да тръгваме.