Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 274
Перейти на страницу:

А-З С-Ъ-М С-Ъ-С-И-П-А-Н.

Ема отвори очи, потресена. Лицето му беше толкова близо, че почти се бе превърнало в размазано петно от светлини и сенки.

— Ема. — Ръцете му я държаха в плен, притегляйки я още по-близо.

А после Джулиън я целуваше; те се целуваха. Той я притисна към себе си; телата им си пасваха съвършено, извивки и вдлъбнатини, мускули и мекота. Устните му върху нейните бяха отворени, езикът му се плъзна нежно по ръба им.

Около тях изригна гръм, мълния се разби в планините, прокарвайки пътека от суха горещина от вътрешната страна на клепачите на Ема.

Тя отвори устни под неговите, притисната в тялото му, обвила ръце около шията му. Имаше вкус на огън, на дъхави подправки. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й, по хълбоците й. От гърлото му се изтръгна нисък звук, звук на мъчителен копнеж.

Сякаш продължи цяла вечност. Сякаш свърши за миг. Ръцете му като че ли извайваха очертанията на раменете й, извивката на тялото й под ребрата; палците му обхванаха хълмчетата на хълбоците й. Повдигна я от земята и я притисна до себе си така, че да запълнят празнините между себе си, докато от устата му се изливаха думи: трескави, отчаяни.

— Ема… нуждая се от теб, винаги, винаги мисля за теб, мечтаех си да си с мен на онзи проклет таван, а после се обърнах и ти беше там, сякаш ме беше чула, както винаги си до мен, когато се нуждая от теб…

Отново лумна мълния, огрявайки света: Ема видя ръцете си върху ръба на тениската му… какво, по дяволите, мислеше, да не възнамеряваше да се съблекат на предната веранда? Реалността отново възтържествува и тя го отблъсна с разтуптяно сърце.

— Ем?

Той сведе поглед към нея, замаян, очите му — премрежени и горещи, и изпълнени с копнеж. Погледът му я накара да преглътне мъчително, ала думите му отекваха в главата й: беше имал нужда от нея и тя бе дошла, сякаш бе чула неговия зов… сякаш бе почувствала нуждата му и не бе в състояние да й противостои.

Всички тези седмици, в които се бе опитвала да убеди себе си, че парабатайската им връзка отслабва, а ето че сега той й казваше, че на практика бяха прочели мислите си.

— Марк — каза тя. Беше една-единствена дума, но бе достатъчна, най-жестокото напомняне за положението им. Съненият поглед си отиде от очите на Джулиън; той пребледня, обзет от ужас. Вдигна ръка, като че ли се канеше да каже нещо — да обясни, да се извини, — и небето сякаш се раздра надве.

Двамата се обърнаха и пред очите им облаците над тях се разтвориха. Във въздуха се появи тъмна сянка и се разрасна във въздуха, потъмнявайки, докато се приближаваше: фигурата на мъж, огромен и облечен в доспехи, възседнал без седло и поводи червеноок, запенен петнист жребец, черносив, като буреносните облаци над тях.

Джулиън понечи да бутне Ема зад себе си, но тя не помръдна. Просто се взираше в жребеца, който изцвили и спря пред стъпалата на Института, риейки пръстта с копита. Мъжът вдигна поглед към тях.

Очите му, също като тези на Марк, бяха разноцветни — синьо и черно. Лицето му беше ужасяващо познато. Това беше Гуин ап Нийд, повелителят и водач на Дивия лов. И определено не изглеждаше доволен.

7

МОРНО-МЪРТВИ, ЗАГЛЪХНАЛИ ВОДИ

Преди Джулиън или Ема да успеят да кажат каквото и да било, вратата на Института се отвори рязко, за да пропусне Даяна, следвана плътно от Марк, все още в тренировъчни дрехи. Даяна, облечена в бял костюм, изглеждаше красива и страшна както винаги.

Огромният петнист жребец на Гуин се изправи на задни крака, когато Марк се приближи до най-горното стъпало. Зърнал Ема и Джулс да идват към него, Марк придоби учудено изражение. Ема имаше чувството, че бузите й са пламнали, ала когато погледна към Джулиън, видя, че той изглежда овладян и спокоен както обикновено.

Присъединиха се към Марк, докато Даяна заставаше на най-горното стъпало. Четиримата ловци на сенки се взряха в Ловеца — очите на коня бяха кървавочервени, също като доспехите на ездача му: здрава алена кожа, скъсана тук-таме от хищни нокти и оръжия.

— Заради Студения мир не мога да те приветствам с добре дошъл — каза Даяна. — Защо си тук, Ловецо Гуин?

Прастарият поглед на Гуин се плъзна от горе до долу по Даяна; в него нямаше злонамереност, нито арогантност, единствено елфическото възхищение от нещо красиво.

— Прелестна лейди — заяви той. — Не мисля, че сме се срещали някога.

За миг Даяна придоби смутено изражение.

— Даяна Уайбърн. Аз съм учителката тук.

— Тези, които учат другите, са на почит в Земята под хълма — каза Гуин. Под мишницата си държеше внушителен шлем, украсен с еленски рога. Ловджийският му рог почиваше върху седлото.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)