Среднощният диамант [bg]

Грант също беше горе. Беше ни говорил грубо и рязко, но бях видяла безпокойството в очите му, когато ме огледа. А макар че можеше да възприема такова арогантно излъчване и да говори как не се привързва към други хора, той се бе отправил обратно в бурята без колебание.

Едва в края на нощта се осмелих да повярвам, че най-лошото е отминало. Водите се успокоиха, а корабът стана стабилен. Момичетата потънаха в ободрителен сън, а Аделейд и аз се спогледахме с почуда: никоя от двете не се престрашаваше да изрече гласно онова, на което и двете се надявахме. Седрик най-сетне се отби до помещението само колкото да ни съобщи последните новини.

— Баща ми разговаря с капитана и сме се измъкнали — каза той. Аделейд въздъхна щастливо, облегната на мен, докато той продължи: — Удивително, никой не е загинал, а корабът не е пострадал. Не е ясно в какво състояние е товарът, но ще разберем това по-късно. Все още е нощ и веднага щом облаците се разсеят, капитанът може да прецени къде се намираме. Междувременно починете си колкото можете.

— Дотук бях с плаванията по море — каза Аделейд, когато той си отиде. — Ако съпругът ми иска да ходи на гости на семейството си в Осфрид, ще трябва да пътува сам.

— Постарай се да заявиш това категорично, когато започнат да пристигат кандидатите.

Тя се засмя и ми се стори, че от години не съм чувала този звук. Ухилих се в отговор, чувствайки се хилядократно по-лека. Бяхме успели. Някак въпреки всичко бяхме оцелели. До края на нощта Аделейд ту се унасяше в неспокоен сън, ту се будеше отново, но аз можех само да броя минутите до сутринта. Трябваше да изляза и да се уверя с очите си, че бурята наистина е приключила. Когато се уверих, че моментът е подходящ, помолих госпожица Брадли за разрешение да отида.

Последваха ме и други, несигурни какво ни очаква. Посрещна ни бледа, мъглива утрин. Слънцето грееше слабо, сякаш и то си беше изпатило от бурята. Палубата беше осеяна с късчета боклуци и с отломки, а целият кораб беше подгизнал. Моряците и няколко пасажери, като Аделейд и мен, явно също се бяха измокрили до кости. Аз бях изсъхнала почти напълно през нощта, макар че след съприкосновението с водата роклята ми бе втвърдена и набръчкана.

Всички се взирахме, изпълнени със страхопочитание, и беше трудно да се каже кое беше по-удивително. Че бяхме оцелели? Че сега водите можеха да са толкова спокойни след яростната минала нощ?

Почувствах до себе си познато присъствие и едва не залитнах от облекчение. Грант.

— Вижте — каза той. Проследих посоката на показалеца му — нататък към западния хоризонт. Обикновено можехме да очакваме да видим небето и морето, сливащи се в бледа сива ивица. Днес бяха разделени от линия от тъмнозелено и кафяво.

Земя.

— Можех да се закълна, че тази буря ни е отвяла чак в деветия кръг на ада — но ако е така, очевидно ни е довяла обратно. Това е Кейп Триумф.

Отправих слисан поглед към Грант и си спечелих усмивка в отговор. Насочих жадния си поглед отново на запад. Бях очаквала да видя дъното на морето, а ето че вместо това бяхме изправени очи в очи с бъдещето си.