Конан Непобедимия [bg]

Петнадесета глава

Хордо закуцука към шатрата на червени райета. Конан откри едно усамотено местенце, седна и опря гръб в една масивна кръгла скала, така че никой да не може да го приближи, без да бъде забелязан. Погледът на Абериус със сигурност предвещаваше нож, забит в гърба. Той извади точилото и широката си сабя и започна да отстранява вдлъбнатините, останали върху острието след ударите по плетените ризници на планинците. Небето стана лилаво, дълги алени снопове светлина изпълниха назъбения хоризонт на запад. Младежът нанасяше последните, завършващи оглаждания върху оръжието, когато едноокият бандит изхвърча от палатката на Карела.

Брадатият се приближи на няколко крачки от Конан, очевидно дълбоко разтревожен, потърка големия си, подобен на патладжан нос и неясно измърмори нещо.

— Имаш прекрасен навик — каза накрая той. — Виждал съм не един свестен мъж да умира, защото небрежно оставена рязка върху острието е отклонила хубаво замислен удар.

Конан сложи широката сабя на коленете си.

— Не си дошъл да приказваме за оръжия, нали? Какво казва тя за утре?

— Въобще не пожела да ме изслуша. — Хордо поклати брадатата си глава. — Мен, който съм с нея от първия й ден като главатарка. Не поиска да чуе и една моя дума.

— Нищо. Утре сутринта вие ще тръгнете обратно, а аз ще продължа. Вероятно е права да не рискува с тия мъже-змии, появили се като капак на всичките неприятности.

— Митра! Ти нищичко не разбираш. Въобще не съм започвал да приказвам за онези същества, нито за отказа на Абериус да намери следите. Тя крачеше като лъвица в клетка и не ми позволи да кажа и две думи. — Едноокият заскуба брадата си с две ръце. — Прекалено дълго съм бил с нея — измърмори той, — за да ми възлага такава поръчка.

— Зандру, човече, всичко е защото ти не отиде, когато ти заповяда. Сега е готова да отхапе главата на всеки, който й се мерне пред очите. И настроението й става по-лошо с всяка минута, докато ти седиш тука.

Конан се усмихна за миг.

— Аз й казах веднъж, че не мога да се подчинявам.

— Митра, Зандру и всички богове, чиито имена не мога да си спомня в тоя миг! — Хордо въздъхна и клекна, опрял ръце в коленете си. — Друг път не бих имал нищо против да се обзалагам кой от вас двамата ще победи, но не и когато могат да ме скъсят с една глава, само защото стоя между вас.

— Не става въпрос кой ще победи или загуби. Аз не съм започвал битка срещу нея.

Ъгълчето от устата на едноокия, което не бе изтеглено във вечно подигравателната гримаса, се сви.

— Ти си мъж, а тя е жена. Това е достатъчно основание за битка. Е, станало, каквото станало. Но ти запомни предупреждението ми: ако й сториш нещо лошо, ще останеш без глава.