![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Последва звука надолу по един коридор, след това по друг и накрая откри къде е животното. Черното куче стоеше на върха на една купчина мебели, космите по врата и гърба му бяха настръхнали, а то не спираше да лае яростно към едно тъмно кътче на помещението.
Емет влезе, хванал ножа и се опита да разбере по какво лае животното.
— Спокойно, спокойно… — промълви той и застана до него. — Какво има, момче?
Емет погали кучето по гърба и то се обърна към него с тихо раздразнено скимтене. След това обаче отново застана срещу нещото, което предизвикваше яростта му.
— Ехо? — неуверено подвикна Емет, взирайки се в сенките зад купчината мебели. Чу шумолене и проскърцване, но никой не отговори. Изведнъж кучето изръмжа и скочи в мрака. Емет чу тупване и изскимтяване от болка.
— Не! — Емет тръгна напред… и спря незабавно, когато огромният, неописуем силует на нещо с невиждани размери започна да се оформя от тъмнината, и той осъзна…
Емет се хвърли зад мебелите и се скри с мъка под тях. Затаи дъх. Демонът бавно подмина скривалището му и спря, помръдна с нещо, може би с глава, първо в едната и после в другата посока, все едно търсеше нещо… него…
Но после продължи, провря туловището си през вратата и излезе. Емет издиша — дълго, тихо издишване на облекчение. Остана в скривалището си, докато тежките стъпки на демона не заглъхнаха надолу по коридора.
Момчето изпълзя изпод мебелите и се изправи. Стараеше се да се движи колкото може по-тихо, а сърцето му биеше толкова силно, че се страхуваше да не го чуе демонът.
— Куче? — извика тихичко. — Хей, приятел… къде си, момче?
Но отговор не последва. Или кучето бе избягало през другия изход, или… или… Емет не посмя да претърси тъмните ъгли на стаята, за да разбере.
Измъкна се навън с надеждата, че и кучето е минало оттам, но знаеше, че сега най-важно е да намери Чарли и Мийчъм и да предупреди останалите.
Тръгна по нов коридор, защото се страхуваше да се върне оттам, откъдето дойде. Само че, още преди срещата с демона той почти се бе изгубил. Сега нямаше никаква представа накъде върви през този тъмен лабиринт. Оставаше му само да върви, докато открие някого или поне нещо познато. След още няколко завоя Емет разбра, че е влязъл в балната зала — помещението, в което влязоха първо, когато дойдоха на парахода. Увереността на Емет се завърна. Оттук със сигурност щеше да намери местата, където всички се настаниха за пренощуване. Той спря. От коридора зад себе си чу звук — непознат звук. Емет се завъртя бавно и против волята си погледна назад. Сподави вика си, когато видя демона.
Нещото влезе в стаята и спря. Макар постоянните светкавици да очертаваха Емет ясно като през деня, създанието като че ли не го виждаше. Момчето заотстъпва бавно, бавно, докато накрая опря гръб в стената. Кракът му закачи рамката на една опряна на стената, картина. Тя падна на пода и стъклото й се счупи с трясък.
Преди Емет дори да успее да хлъцне, демонът се извиси над него, а огромните му ноктести лапи се забиха в стената от двете му страни. Момчето отвори уста, за да извика, но от нея не излезе и звук. Това, което може би беше глава на демона, се наведе към момчето. В муцунестото лице, подобно на това на влечуго, се отвориха два процепа и разкриха червени очи без зеници като полирани ахати. Те се взираха в лицето на момчето в кошмарен захлас.
Дебелата, груба и здрава кожа на гръдния му кош се разцепи и разкри малък чифт лъскави вътрешни крайници, защитени под външната кожа. Те се протегнаха към Емет и започнаха да опипват бузите му, носа му, устата му… тършуваха по лицето му като сляпо земноводно. Докосването им беше като на топка червеи или пръстите на мокри жаби, хлъзгаво и лепкаво — те задействаха нервните окончания в лицето на момчето, докато всичките му мускули затрептяха.
Емет заплака безпомощно. Ножът се изплъзна от пръстите му и падна на пода. Момчето продължаваше да плаче, докато устата на демона бавно се отвори. През сълзите, Емет видя как огромната челюст се откача подобно на змийска. Вътре имаше редици зъби, остри като ножове. Демонът наведе глава към момчето…
Проехтя изстрел. Проповедник Мийчъм беше стрелял. Рамото на демона се отвори и пръсна зелена кръв.
Демонът изпищя. Звукът се заби в ушите на Емет.
— Махни се от него! — извика Мийчъм. Проповедникът презареди и стреля отново. Още един куршум улучи целта. Извънземният изпищя отново, остави Емет и скочи към Мийчъм, точно докато той презареждаше отново. Създанието прелетя през цялото помещение и заби една от тежките си лапи право в гърдите на проповедника.