![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Джейк последва звуците от изстрели в балната зала с отворено оръжие на китката, готово за стрелба — точно навреме, за да види как демонът пробожда Мийчъм.
Джейк стреля с нечленоразделен рев на ярост, но демоничното оръжие пропусна. Джейк се затича напред и стреля пак, а в ума му нямаше нищо друго освен неистовото желание да убие звяра. Демонът избегна и втория изстрел като отскочи по-бързо, отколкото Джейк успя да проследи с поглед. Той се оттласна от стената и като чудовищна хлебарка тръгна по тавана и изчезна през една дупка.
Джейк клекна до Мийчъм, който лежеше в растяща локва кръв. Ела тръгна към Емет.
Проповедникът отвори очи и погледна Джейк с онази нетърпимо добронамерена усмивка, сякаш просто си почиваше и се радваше да го види.
— Леко, леко… — рече Джейк, който се страхуваше дори да повдигне главата на човек с подобна рана. — Не мърдай…
Първият му импулс бе да извика Док, но знаеше, че няма смисъл.
Емет, вече в прегръдките на Ела, извика:
— Мийчъм! — и заплака още по-неудържимо.
— Няма нищо, моето момче — промълви Мийчъм. — Отивам у дома…
Джейк направи знак с глава на Ела да изведе Емет. Тя кимна и поведе момчето към вратата. И тя като Джейк не искаше момчето да става свидетел на последните мигове на Мийчъм.
Проповедникът погледна демоничното оръжие на китката на Джейк — очите му започнаха да блуждаят по лицето на мъжа.
— Върни… хората ни.
Джейк кимна.
— Стига си говорил — каза той с буца в гърлото, почти неспособен да извади думите без гласът му да пресипне.
Защо не може това на ръката ми и да лекува, вместо само да убива?
Мийчъм хвана Джейк за ризата и го придърпа към себе си. Ръката на Джейк стисна ръката на проповедника в безмълвно съглашение, а от ъгъла на устата на умиращия се процеди вадичка кръв. Той се задави, но въпреки това успя да прошепне:
— Бог не го е грижа кой си бил, синко… а само какъв си.
Джейк стисна устни и запримигва бързо, когато го опариха неочаквани, непривични сълзи. Последният дъх на Мийчъм избълбука през устните му. Проповедникът затвори очи и пусна ризата на Джейк.
Джейк остана да клечи до Мийчъм, без сили. Видя кръста, който проповедникът винаги носеше, сега покрит с кръв. Очите му се изпълниха с нечестива ярост — не срещу символа, или вярата, или мъртвия — а срещу демона, отнел живота на този човек и всичко, което той представляваше… от него, от всички на този параход, от всички в Абсолюшън.
Джейк сложи ръка на демоничното оръжие. Отново се бе прибрало, веднага щом демонът избяга. Част от безсилния му гняв се обърна срещу него самия и срещу това оръжие. Не успя навреме да стигне до Мийчъм. А и оръжието не го предупреди навреме.
— Най-добрият начин да накараш някого да стои мирен, е да го приковеш за врага му.
Думите на Тагарт прозвучаха в ушите му.
Джейк най-сетне се изправи, проклинайки цялото сътворение, и се отдалечи сам в мрака.
До следващата сутрин бурята отмина. От дъжда земята беше мека и Джейк лесно изкопа гроб. Започна преди съмване, още преди да се развидели достатъчно, за да отличи върха на лопатата от земята, в която го забиваше. Гневът му прояждаше дупка в него, също толкова лоша колкото и тази в паметта му. Почти благодари на Бог за възможността да изкопае гроба, защото тежката работа надви част от чувството за безизходица и му пречеше да мисли за каквото и да било.
Почти.
Когато останалите се размърдаха, той вече бе положил Мийчъм в гроба и забиваше импровизиран кръст над него.
Ела излезе от парахода и му донесе чаша кафе и тенекиена чиния, пълна с истинска храна — той прие с благодарност. Тя гледаше него и гроба с огромна болка в очите. Докосна рамото му, като че ли и тя му благодареше за нещо, и се върна вътре. Джейк яде сам на земята до пресния гроб.
Останалите наизлизаха, понесли дисаги и одеяла. Заеха се да товарят запасите на мулето и да оседлават конете. Док бе нарамил пушката на Мийчъм. Джейк забеляза, че липсваха още хора и се намръщи, като си спомни крясъците от снощи. Емет скиташе наоколо, търсейки нещо. А Нат Колорадо търсеше дири от демона. Джейк чу Емет да подвиква:
— Куче? Хей, момче!
Долархайд, вече нетърпелив да потеглят, извика на Нат.