Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

Тогава тя вдигна очи към него, миглите й удържаха проблясваща сълза.

— Знам какво правиш. Знам какво си. Те си мислят, че не знам, но не е така. И знам, че беше тук онази нощ.

— Амбър — каза Куки, нервна усмивка трептеше в ъгълчетата на устата й, — откъде би могла да знаеш това? — Куки изведнъж се уплаши и знаех в каква посока бяха поели мислите й. Какво би й направил Рейес, ако знаеше, че Амбър бе наясно със съществуването му? — Не знае за какво говори.

— Виждаш ли? Не знаят и не ти вярват така, както аз. — Тя направи крачка напред. — Бдял си над Чарли през целия й живот. Пазил си я. А онази нощ, ако не беше дошъл… — Дъхът й секна и преди някой от нас да разбере какво прави, тя хукна напред.

Рейес отстъпи назад, сякаш бе несигурен, когато тя се хвърли към него.

Тя обви ръце около врата му.

— Благодаря ти. — Обърна се към него. — Толкова ти благодаря. Спаси ни живота.

След неудобен момент, в който Рейес се остави да бъде прегръщан от дванадесетгодишна, той отпусна ръце около нея. Тя го стисна по-силно.

Пристъпих напред и потърках гърба й, сърцето ми бе изпълнено с обожание. Не осъзнавах, че знаеше, че Рейес се бе появил в онази нощ, когато Ърл Уолкър ме атакува. Не осъзнавах, че знаеше нещо за случилото се.

Тя ме погледна, после прошепна в ухото му.

— Знам и какво е тя, но няма да кажа на никого.

Рейес й отправи най-чаровната усмивка, която някога бях виждала. Нежен смях от удоволствие се надигна от нея, преди да се откъсне от обятията му. Тя се домъкна до мен, очите й бяха добили замечтания поглед, който познавах така добре.

— Ще влезеш ли? — попитах.

Той намигна на Амбър, после се обърна към мен.

— Не и тази нощ. Имам работа.

— Разбира се. Но наистина искам да поговорим за… — Замислих се как да кажа „обладаване от демон“, без да кажа „обладаване от демон“. — … проблемите с обитаването, които имаме.

Едното ъгълче на устата му се изви в полуусмивка.

— Относно това, наистина имам нужда да останеш в апартамента си през следващите няколко дни.

— Не мога, но благодаря, че помоли.

Той се огледа наоколо, после каза със заплашителен тон:

— Не ме карай да настоявам.

— Сериозно? — Наистина ли си мислеше, че това бе свършило работа?

Той си пое дълбоко дъх, после изглежда се предаде. След момент на размисъл отново докосна долния край на блузата ми.

— Радвам се, че дойде да ме видиш.

Потърках опакото на ръката му с върховете на пръстите си.

— Радвам се, че си свободен.

Подсмихна се, сякаш бях казала нещо забавно.

— Какво? — попитах.

Той пристъпи по-близо, въпреки че Амбър беше там, въпреки че Чибо стоеше зад мен, прокара палец по долната ми устна и каза:

— Има тънка граница между свободата и робството.

Глава 9

На две питиета от екшън между момичета.

Надпис върху тениска

— Добре ли си? — Бе попитал чичо Боб, след като затворих входната врата. Както винаги въздухът пукаше от електричество в присъствието на Рейес. Но си помислих колко беше сладко, че Чибо се тревожеше за мен. Той бе този, който трепереше в купените си от намаление мокасини. Беше започнал да разбира на какво бе способен Рейес и треперенето в мокасините му беше доста подходяща реакция. Особено след като той бе този, който го беше вкарал зад решетките.

— Добре съм, благодаря. Ти как си?

— Закъснял — каза той. — Имам среща.

Опитах се да не изглеждам твърде изненадана.

— С човек?

Той се намръщи.

— Не, с автомат за сода. Разбира се, че с човек.

Амбър се изкиска, възстановявайки се от присъствието на Рейес много по-бързо от майка си или от Джема. Дадох им няколко минути да преглътнат всичко, докато дразнех Чибо, който имаше да се възстановява само от близкото до смъртта преживяване. Толкова се радвах, че Рейес не го разкъса на парчета. Харесвах го много повече, когато не беше на парчета. За разлика от, да кажем, предпочитанията ми за зеле или хеви метъл китарно соло.

Добивайки чувството, че щях да имам компания за известно време, аз се отправих към душа.

— Е, по-добре да си вървиш у дома — казах на Чибо. — Не можеш дълго да държиш дамата си вързана в мазето, преди да се разсърди.

Точно когато влязох в банята, го чух да казва:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?