Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Да.

— О, добре. Ами, само исках да кажа, че съжалявам, Чарли. Нямах намерение да правя онова. С Рейес. Нямах намерение да те излагам.

— Да ме излагаш? — Прегърнах я в обятията си. — Амбър, никога не можеш да ме изложиш.

— Никога? — попита тя.

— Никога.

— Веднъж извиках на мама в магазина и я попитах дали иска обикновени, или супер абсорбиращи тампони. Добавих, че, според кутията, супер абсорбиращите са за онези тежки дни. После й казах да оцени нейните дни по скалата от едно до десет.

— Добре, би могла.

— После, докато стояхме на опашката, я попитах защо купува три опаковки „Лятна нощ“13 посред зима.

Отдръпнах я на ръка разстояние.

— Уау!

— Знам, нали? Нямах представа, че човек може да стане толкова червен.

— Значи, установяваме, че, да, несъмнено можеш да ме изложиш. Но не си го направила. Съжалявам, че знаеш толкова много неща, които никое дванадесетгодишно момиче не бива да знае.

— Няма да кажа на никого. Обещавам.

Надникнах да видя какво правеха главните готвачи. Когато видях, че са заети, се приведох към нея.

— Какво точно знаеш?

Тя се усмихна.

— Знам, че си жътвар на души.

Тази информация ме остави без въздух.

— И знам, че Рейес е синът на Сатаната.

— К-как си разбрала всичко това?

— Имам много добър слух. И мога да слушам всякакви разговори, дори когато си пиша домашните.

— Наистина ли?

Тя изсумтя.

— Кълна се, че се държите така, сякаш оглушавам всеки път, когато отворя учебник. — Със злобен кикот, тя се отправи към вратата. — Мога да чувам и други неща. Преди да се появиш, нямах представа, че някой мъж може да накара едно момиче да крещи така. Рейес изглежда е много талантлив.

Уверена, че очите ми приличаха на сервизни чинии, хвърлих бърз поглед на Куки, за да уверя, че не ни обръщаше внимание. Макар никога да не бях имала отношения с Рейес, освен в сънищата ми и веднъж, когато беше безтелесен, тези отношения бяха… много задоволителни. И очевидно Амбър го знаеше.

— Не се тревожи. Мама не знае.

— Че Рейес е много талантлив?

— О, не, напълно е наясно с тази част. Просто не знае, че аз знам, че Рейес е много талантлив. — Тя отново се изкикоти, звук, който създаваше представа за луд учен, и точно преди да затвори вратата след себе си, тя каза: — Но не спирайте заради мен.

О. Боже. Мой. Куки щеше да ме убие.

— За какво си говорихте вие двете? — попита тя.

Подскочих, след което пригладих долнището на пижамата си.

— Нищо. Защо? За какво си мислиш, че сме говорили?

Тя ми се намръщи.

— Мислиш ли, че е добре?

— О, мисля, че е съвсем добре. — Малката хитруша.

Тя се върна обратно към бъркането на някаква смес, докато Джема изсипваше вътре прахообразна субстанция. Можех само да се надявам, че щяха да пекат браунита. Браунитата бяха като резервни батерии. Човек не можеше да има прекалено много у дома.