![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Аз съм престъпник - каза той, сякаш се изненада, че не зная. - Англичаните са обявили награда от десет златни лири за главата ми. Не колкото за някой бандит, който граби по пътищата, но и повече от джебчия.
- Само за възпрепятстване на реда? - Не можех да повярвам. Десет златни паунда бяха половината приход от малка ферма. Не си представях как един избягал затворник би струвал толкова на англичаните.
- О, не. И за убийство. - Задавих се с хапката хляб и кисела краставичка. Джейми ме потупа по гърба, докато можех отново да продумам.
С насълзени от усилието очи попитах:
- К-кого си убил?
Той сви рамене.
- Ами, малко е необичайно. Всъщност не убих този, заради чието убийство обявиха наградата. Но пък съм видял сметката на няколко червенодрешковци, така че не е несправедливо.
Той направи пауза и пораздвижи рамене, сякаш ги търкаше в невидима стена. Бях забелязала, че му е навик, когато първата сутрин в замъка се погрижих за рамото му и зърнах белезите по гърба му
- Беше при форт Уилям. Ден-два не можех да се движа, след като ме биха втория път, а от раните ме хвана треска. Когато отново можех да стоя прав, някои... приятели се постараха да ме измъкнат, по начин, който по-добре да не описвам. Така де, вдигнахме малко врява и един старши сержант беше застрелян - по една случайност този, които ме беше бил първия път. Не бих го застрелял - нямах нищо лично против него, а и бях твърде слаб, за да правя каквото и да било, освен да се държа за коня. - Широката му уста се присви, а устните му изтъняха. -Макар че, ако беше капитан Рандал, щях да се постарая.
Той отпусна рамене и ленената риза се опъна по гърба му Сви рамене и продължи:
- Но обвиниха мен. Затова сам не се отдалечавам от замъка. Толкова високо в планините не е никак вероятно да попаднеш на английски патрул, но често прекосяват границата. А я има и Стражата, макар че не приближават замъка. Колъм няма нужда от услугите им, има си собствени хора. - Той се усмихна и прокара пръсти през късо подстриганата си коса, така че тя щръкна като ярки таралежови бодли. - А и не съм точно незабележим, виждаш. Съмнява ме в самия замък да има доносници, но из селата може и да се намират някои, които с радост биха ме предали на англичаните за няколко пенса - ако знаеха, че съм издирван. Сигурно си се досетила, че не се казвам Мактавиш?
- Колъм знае ли?
- Че съм престъпник ли? О, да, знае. Повечето хора по тези краища сигурно знаят - нещата във форт Уилям предизвикаха доста шум тогава, а новините тук пътуват бързо. Само че не знаят, че англичаните търсят точно Джейми Мактавиш - стига някой, който знае истинското ми име, да не ме види. - Косата му стърчеше по абсурден начин. Силно ми се прищя да я пригладя, но устоях на изкушението.
- Защо носиш косата си така? - попитах ненадейно и се изчервих. - Съжалявам, не е моя работа. Просто се зачудих, понеже повечето от другите я носят дълга...
Той сплеска бодличките си, малко смутен.
- И моята беше дълга. Сега е така, защото монасите трябваше да обръснат тила ми само преди два-три месеца. - Той се приведе, за да разгледам тила му - Ето, виждаш ли, тук.
Усещах мястото с пръсти, а когато разделих гъстите косми с пръсти, видях петнайсетинасантиметров белег, още розов и подут. Натиснах го леко. Добре зараснала, добре зашита рана - но навярно много дълбока.
- Боли ли те глава? - попитах с професионална загриженост. Той се изправи, приглади косата си над раната и кимна.
- Понякога, ала не толкова силно, колкото преди. Повече от месец след като се случи, бях сляп, а главата ме болеше чудовищно. Когато зрението ми се върна, болките отшумяха. - Той примигна неколкократно, сякаш изпробваше зрението си. - От време на време се замъглява, когато съм много уморен. Нещата се размиват.
- Цяло чудо е, че не си загинал - отвърнах. - Сигурно имаш дебела глава.
- О, да. Кокали и отвън, и отвътре, според сестра ми. - И двамата се засмяхме.
- Какво точно стана? - попитах. Той се намръщи и гласът му стана несигурен.
- Ами... там е работата - рече бавно. - Нищичко не помня. Бях при прохода Кариарик, с няколко момчета от Лох Лаган. Последно помня, че си проправях път нагоре по хълма през едни шубраци. Убодох се на една зеленика и си помислих, че капките кръв приличат точно на плодовете й. В следващия миг се събудих във Франция, в абатството „Света Ана“, някой сякаш блъскаше главата ми като тъпан, а друг ми даваше да пия нещо студено.