Окото на времето [bg]

— Имаме късмет, че знаеш толкова много за тях.

— Имали сме късмет?! Сейбъл, монголите са завладявали Русия — при това на два пъти! Такива неща не се забравят.

След известно време им поднесоха вечеря. Една от жените в юртата постави пред тях врящо гърне, от което стърчаха няколко овнешки ребра. В мазната вода плуваха едри късове месо. Лицето на жената бе като пергамент, а ръцете й бяха черни и мазолести. Докато късаше месото в гърнето, тя не обръщаше никакво внимание на Сейбъл и Коля, сякаш двамата не съществуваха. Двамата ядоха малко, но пиха колкото се може повече вода. Коля си спомни, че монголите са имали обичаи да държат месото под седлата си, за да омекне преди готвене. И че освен това любимата им напитка била кобилешко мляко.

Двамата космонавти полагаха усилия да ускорят колкото се може повече процеса на привикването си към земното притегляне — непрестанно правеха упражнения и се въртяха на една или друга страна, за да натоварват различни групи мускули. И без това нямаше какво друго да правят — трябваше да чакат, докато се завърне пратеникът и бъде решена съдбата им.

След вечеря им позволиха да излязат навън. Животът в селото продължаваше както винаги. Коля се огледа. Равнината се простираше, докъдето му стигаше погледът — огромна и пуста, жълтеникава и прашна, покрита с ниски шубраци. Под пепелявосивото небе се носеха тъмни облаци, които хвърляха сенки като езера. Но равнината, огромна и пуста, караше небето да изглежда някак миниатюрно и незначително. Това беше Монголското плато — спомняше си го още от кратките мигове на спускането. Не надхвърлящо хиляда метра надморска височина, то бе отцепено от останалата част на Азия с големи естествени прегради: планински вериги на запад, пустинята Гоби на юг и сибирските гори на север. От орбита платото изглеждаше като еднообразна равнина, набраздена тук-там от речни корита, които му придаваха вид на набързо нахвърлена скица. А ето че сега се бяха озовали в самия му център.