Един ден от залеза на света [bg]

— Искаш ли да дойдеш на някой от уроците ми по балет?

— Иска ли питане.

— В понеделник и петък, в четири часа, стая петстотин и шестнайсет, „Карнеги Хол“.

— Ще бъда там в понеделник.

— Наистина ли, татко? Не си ли много зает?

— О, ще поотложа това-онова. Ще бъда там в четири, ще остана до края на урока, а после ще заведа теб и мама в „Румпелмайер“ да пием чай.

— На урока ще ме заведе не мама, а госпожица Макдугъл.

— Разбира се. Мама е на работа. Ще ви заведа двете с госпожица Макдугъл да пием чай.

— Не, да не я вземаме, татко.

— А, не, не бива да правим така. Аз я харесвам, а ти?

— Разбира се, че я харесвам. Тя ме научи да плета.

— Наистина ли?

— О, да. Оплетох най-различни дрешки за куклите ми. Искаш ли да оплета нещо за теб?

— Разбира се.

— Добре. Ще ти оплета нещо. Какво да бъде?

— А, не знам.

— Шапка за когато вали сняг?

— Ще ми оплетеш ли наистина?

— Може да ми отнеме много време.

— Добре.

— Искаш ли червена?

— Повече от всичко.

— Значи червена шапка за сняг.

— Много ти благодаря.

— Още не съм я оплела, татко.

— Благодаря ти, че възнамеряваш да я оплетеш.

— О-о.

— Сега къде ще ходим?

— Ами нека просто да се разхождаме, татко. Съгласен ли си?

— Обичам да се разхождам.

— Краката ми ще заякнат от ходенето.

— Твоите крака са яки.

— Нямам търпение да получа балетните си обувчици.

— Това може би е изцяло въпрос на време, а ти просто няма как да ускориш хода на времето. Трябва да си търпелива, това е.

— Не мога да чакам. Искам да си обуя балетните обувчици и да танцувам така, както видях да танцува мадам Тотовская. Тя е възрастна, но все още танцува с лекота, и когато танцува, както някога в балета, е много красиво. Тя сигурно е на петдесет.

— Нима?

— Така мисля. Казва, че танцува от много отдавна.

— Нямам търпение да се запозная с нея.

— Ще ти хареса. Тя прилича на момиче.

— Колко момичета сте общо?

— Понякога шест, понякога пет, но понякога съм само аз. Досега не съм пропуснала нито един урок, а всички други са пропускали. Въпреки това мадам Тотовская ми преподава целия урок.

— Започвам да я харесвам.

— Тя наистина е добра, но когато нещо сгрешим — да видиш тогава!

— Какво се случва?

— Казва на пианиста да спре да свири. Той е неин племенник, но е възрастен мъж. Предполагам, че дори е по-стар от тебе, татко. Тогава тя само поглежда този, който е сгрешил, и просто чака. После прави движението сама, така, както трябва да бъде направено. След това кимва на племенника си — Майкъл. Той отново започва да свири и продължаваме упражненията.