Убийството на Бусе [bg]

Реших тази нощ да бъда като Одри Хепбърн. Нежна и слаба. Да, не съм толкова слаба, но правилните облекло и грим правят от невъзможното възможно. Дори да не е същото, наподобява. Трябва да призная, че научих тънкостите за грима от София. Разбира се, доразвих детайлите и ги рафинирах. В момента моята техника е надминала нейната. Разликата е от небето до земята.

През зимата често използвам същия модел на дрехата, с която тя танцува на сцената в подземния клуб в Париж, във филма Funny Face4. Тясно черно поло, панталон и изчистени черни мокасини. И пристегната коса на конска опашка. Да живеят перуката, кичурите и изкуствената коса! Но в летните жеги и дума не може да става. Облякох дългата до под коляното рокля, плисирана от кръста, и колан от същия плат, без ръкави и яка, в бебешко син цвят, която приличаше на нейната от филма „Любов следобед“, в който играеше с Гари Купър. Стоеше ми като излята. Одри е като дъска и затова не сложих сутиен с подплънки: същите плоски гърди. Гелосах си косата и се сресах като нея. Около врата си увих ефирен бял шал от шифон. Сложих си къси бели памучни ръкавици и обух бели мокасини с равна подметка. Ръкавиците бяха в повече. Нашите не разбират, ще си помислят, че ми се е случило нещо на ръцете. Ще пуснат клюка, че имам гъбички или екзема, след което ще бъде много трудно да ги убедя, че няма такова нещо. Свалих ръкавиците. Закачих ги за всеки случай на широкия колан. Огледах се в голямото огледало: дадох си оценка девет по десетобалната система. Лиших се от една точка заради прекаленото дневно облекло, което предпочетох за вечерта.

Поръчах такси, като предупредих да не изпращат Хюсеин. Така или иначе, пак отсъствал. Къде ли е отишъл? Какъв смисъл имаше да предупреждавам да не идва, след като той няма да научи?

Излизайки от къщи, забелязах, че рамките на стената са накривени. Снимката, която си бях направила на гей парада в Лондон с РуПол стоеше накриво. Отнасяме се към РуПол като към божество. Аз убеждавам тези, които не го приемат така.

Изправяйки рамката, усетих чувство, подобно на дежа вю. Преживявала съм този момент. Изправяла съм рамка на стената. Къде, кога беше това?

Изведнъж се сетих: в дома на Закръглените бузи, рамката на стената! Човекът, който се ръкуваше с мъжа й на снимката, беше Сюрея Еронат. По дяволите!