Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Напротив – думите й се изплъзнаха, преди Кат да успее да помисли.

— Поканен съм на парти, където възнамерявах да прекарам вечерта в някой ъгъл с неколцина приятели, пристигнали от Франция. Искаш ли да дойдеш с мен? Може да се окаже забавно.

Парти? С приятели на Елиът. Беше ред на Кат да се поколебае.

— Може да приключим разговора някой друг път – каза тя. – По-добре иди се виж с приятелите си, вместо да се занимаваш с мен, когато не мога да ти кажа нищо полезно за книгата ти.

— Ще се радвам да дойдеш. Приятелите ми – Джош и Д’Арси са страхотни, но също са много… – Той се спря и се замисли. – Прекалено напористи. Хубаво ще е да имам компания. И не само това – ще се радвам да те видя отново.

При тези последни думи в тялото на Кат започна да пулсира топлина, каквато не беше усещала от дълго време.

— Добре – каза тя. – Отседнала съм в „Софител“. По кое време…

— Ще те взема в осем. Доскоро тогава.

Кат го наблюдаваше как се отдалечава през фоайето, където го спря група жени. Той им се усмихна сдържано, не по начина, по който се усмихваше на Кат, а жените повикаха рецепционистката и се скупчиха усмихнати около Елиът. Кикотейки се, даваха наставления на рецепционистката, която ги снима от пет различни телефона. Елиът продължаваше любезно да се усмихва през цялото време и накрая надраска нещо на лист хартия на всяка от тях – дори и на рецепционистката. Най-после махна с ръка за сбогом и преследван от общата въздишка на събралите се жени, изчезна.

Кат грабна телефона си и написа в Гугъл името Елиът Бофор. Още не бе свършила да пише, когато Гугъл разбра какво търси. Появиха се стотици снимки, както и още толкова страници намерени резултати. Както изглеждаше, мъжът, който бе стоял срещу нея, беше нещо като знаменитост.

Елиът Бофор бе започнал с писане на биографии на поп звезди, преди да се обърне през последното десетилетие към по-сериозна документална литература, или „популярна история за широките маси“, както злонамерено бе написал някакъв критик. Той разглеждаше исторически събития, за които хората мислеха, че знаят, и ги преразказваше от гледната точка на някой неочакван или пренебрегнат участник – следователно, помисли си Кат, щеше да пише за семейство жени шпиони през световните войни.

Продължаваше да чете и откри, че името му на корицата гарантираше на книгата статут на бестселър, опашките пред неговия щанд по време на писателските фестивали винаги бяха най-дълги, участията му в различни телевизионни програми за книги или история – за щастие, не в риалити формати – го бяха направили по-разпознаваем от повечето писатели. Беше изучавал история и чужди езици в Кеймбридж, така че очевидно не беше глупав.

По-дълга биографична справка посочваше, че бе роден през 1972 година, наскоро бе навършил четиресет години – което означаваше, че е една година по-възрастен от Кейт, три пъти женен и разведен и имаше дъщеря от втория си брак. Три пъти! Един път бе достатъчен, но да сгрешиш три пъти в избора, означаваше само, че бе вземал много грешни решения и никога не си бе вземал поука от тях. Но коя бе тя, за да го съди – решението й да се омъжи за Пол също бе грешка.