![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Кат изпита съпричастност към жената, за която говореше Елиът:
— Това сигурно е било много нетипично за жена по онова време – каза тя.
— Така е. Към края на войната само около сто и петдесет жени са работели за ТСВВС срещу тринайсет хиляди мъже. Вероятно същото неравномерно разпределение по полове, както в паралелки с научен профил през деветдесетте.
Тя усети, че отново му се усмихва.
— Е – каза тя, като се опитваше да прикрие задоволството си от неговата интуиция при избора на апетитните хапки пред тях, – как по друг начин бих могла да те убедя, че моята баба не е жената, която търсиш?
— Защо не ти се иска да е тя? – попита той, докато изучаваше лицето й, сякаш искаше да го прочете, да види какво има вътре в нея.
Тя потръпна леко, защото никой не я бе гледал по такъв начин от години. Вдигна рамене. Отпи от коктейла. Изяде една стрида, като печелеше време. Реши да каже на Елиът част от истината, но не цялата, засега.
— Баба ми е един от най-ценните хора в света за мен – каза тя. – Казваш ми, че не зная нищо за нея. Това е… – тя се опитваше да намери точните думи, – плашещо. Означава, че се е крила от мен. Или че ме е лъгала. Не обичам лъжците.
Това бе омаловажаване, но тя нямаше намерение да го запознава с подробности от развода си.
— Не мога да те виня за това – каза меко той. – Но знам също така, че това е книга, която трябва да бъде написана, и аз искам да я напиша. Толкова малко хора знаят какво са вършели тези жени. Отчасти защото жените рядко говорят за своите постижения и отчасти защото са израснали в среда на стоическото „не показвай емоциите си“ и „ще свикнеш“. Фактът, че три жени шпиони произхождат от едно и също семейство, е невероятен, но за хора като семейство Пенроуз – и Марго Журдан, която и да е тя – ужасните неща, на които са станали свидетели и може би е трябвало да извършат, означава, че още по-малко биха говорили за тях. Те са ни помогнали да имаме свободите, на които се радваме днес, Кат. Така че някой трябва да говори за героичните неща, които са направили. Бих искал аз да бъда този човек.
Със сигурност я подмамваше. И беше прав. Без тези жени кой знае накъде е щял да тръгне светът? Кат усети как част от съпротивата й се стопява. Тя кимна:
— Какво друго искаш да узнаеш?
— Какво ще кажеш за дядо си? – попита Елиът. – Какво знаеш за него?
— Не много – отвърна Кат и със сигурност разбра, че родословното й дърво е осеяно с дупки като чифт джинси от 80-те години. – Бил американец на име О’Фарел. Пилот. Двамата с Марго не били женени, а знаеш колко скандално е било да бъдеш самотна майка по онова време. Сигурна съм, че затова не говори за онзи период от живота си.
— Не съм знаел, че Марго Журдан и О’Фарел са били любовници, каза той, сякаш бе чувал името О’Фарел и преди.
Разрови чантата си и извади друга фотография. На нея се виждаха мъж и жена, които танцуваха плътно прегърнати по начин, подсказващ, че са нещо повече от партньори по фокстрот. Трудно бе да се каже дали тази жена бе същата като на останалите фотографии, но когато Кат я обърна, видя кръглия и слят почерк, който потвърждаваше, че двамата на снимката са Марго Журдан и мъжът без малко име, О’Фарел.
— Предполагам, че подобна улика трудно може да се опровергае – каза бавно Кат, докато размишляваше. Не се превръщай в непозната, моля те, Марго. Няма да мога да го понеса.
— Наистина – каза Елиът, сякаш основанието, което искаше да изтъкне пред нея още първия път, когато говориха по телефона, всъщност не беше толкова важно. – Мога ли да те попитам кога е била родена майка ти?
— На трети януари 1945 година.
— Тази снимка на О’Фарел и Марго е направена в края на 1944 година.
— Около девет месеца по-рано?
— Да.
Кат можеше да види как парчетата от пъзела на Елиът идват на място като копчета, които влизат в илик. Това я накара да изрече гласно голата истина:
— Не исках нищо от това да бъде вярно, защото когато се опитах да разговарям с баба си за всичко това, тя звучеше толкова уплашена.
Думите прозвучаха рязко на фона на веселото жужене в бара.
— Наистина съжалявам, че се разрових в нещата – каза Елиът.
Това не бе изтъркана фраза. Кат го разбра по начина, по който гледаше право към нея, впил нежен поглед в лицето й, сякаш наистина го мислеше.
Телефонът му избръмча и накара и двамата да подскочат. Той погледна дисплея, сякаш имаше намерение да го игнорира, после каза:
— Извинявай, това е дъщеря ми. Трябва да се обадя. Хей…