За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Сикст V е искал, изглежда, да възстанови публичното обвинение. Но тук не се иска да размишляваш много, за да разбереш, че в такава монархия като неговата такъв закон би бил по-неуместен, отколкото в която и да е друга.
Глава XII
За опеката над жените у римляните
Римските институции са поставяли жените под постоянно опекунство с изключение на онези от тях, които са се намирали под властта на мъжа. Това наставничество се е възлагало на най-близкия от роднините-мъже, което според една народна поговорка много ги е стеснявало. За републиката това е било добре; но за монархията не е било необходимо.
Според различните сборници закони на варварите жените — например у първобитните германци — също са били под постоянна опека. Този закон минава и в монархията, която те създават; но не се задържа.
Глава XIII
За наказателните закони, които императорите създават против безпътството на жените
Законът на Юлий предвижда наказание за прелюбодеяние. Обаче не само този, но и всички останали закони против прелюбодеянието, създадени след него, не свидетелствуват за чистотата на нравите; обратното — служат като белег на тяхната поквара.
При монархията се променя цялата политическа система по отношение на жените. Тук вече става въпрос не за възпитаване у тях на чисти нрави, а за наказанието им за извършено престъпление. Новите закони за наказание на тоя вид престъпления се създават само защото вече не се е наказвало за престъпления от такъв тип.
Ужасяващата разпуснатост на нравите е задължавала императорите да създават закони, с които да могат да възпрат донякъде разврата; но тяхната цел не е била общото оздравяване на нравите. Някои положителни факти, които историците привеждат, доказват това повече, отколкото всички закони биха могли да го опровергаят. У Дион може да се види какво е било в това отношение поведението на Август и как той е отклонявал — и като претор, и като цензор — исканията от такъв характер, отправени към него.
Разбира се, историците споменават за много сурови присъди, произнесени по времето на Август и Тиберий против разпуснатостта на някои римски дами; но запознавайки ни с духа на тоя вид царуване, те ни запознават и с духа на тоя вид присъди.
Август и Тиберий са се грижели главно да наказват разпуснатостта на своите родственички. Те съвсем не са наказвали разпуснатостта на нравите, а само някои нарушения на благочестието; или пък са наказвали за оскърбяване на величеството, нещо, което са измислили за възстановяване на уважението към властта и като удобно средство за отмъщение. Затова римските писатели въстават така силно срещу тази тирания.
Наказанието според закона на Юлий не е било толкова сурово. Императорите са искали съдиите да засилват само наказанията, които се предвиждат в създадените от тях закони. И затова са станали обект на обвинения от страна на историците. Те не са се питали дали жените са справедливо наказани, а дали е нарушен законът при тия наказания.
Един от главните прийоми за тиранично управление на Тиберий е била злоупотребата със старите закони. Когато поискал да накаже една римска дама по-строго, отколкото предвиждал законът на Юлий, той възстановил за тоя случай домашния съд.
Всички тия мерки по отношение на жените са засягали не семействата на хората от народа, а семействата на сенаторите. Чрез тях са се търсели поводи за обвинения срещу силните; а лошото поведение на жените е давало безкрайно много поводи за това.
Накрая това, което казах за чистотата на нравите — че не е принцип на едноличното управление, — намира най-добро потвърждение при тия първи императори; и ако някой се съмнява в това, нека прочете Тацит, Светоний32, Ювенал33 и Марциал34.
Глава XIV
Законите против разкоша у римляните
Ние говорихме за публичната непристойност, тъй като тя е свързана с разкоша, винаги го предшествува и винаги го следва. Ако дадете свобода на сърдечните пориви, ще можете ли да възпрете заблужденията на разума?
В Рим независимо от общите институции по искане на цензорите са били издадени няколко честни закона, които са целели да задържат жените в границите на умереността. Законите на Фаний, Лициний и Опий са преследвали такава именно цел. Виждате у Тит Ливий какво вълнение обхваща сената, когато поискват от него да отмени закона на Опий. Валерий Максим смята за начало на разкоша у римляните времето, когато бива отменен тоя закон.