За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XV
За зестрата и имуществените отношения при брака в различните управления
В монархията зестрата трябва да бъде значителна, за да могат мъжете да поддържат своето положение и установения разкош. Тя трябва да бъде средна в републиката, където разкошът не може да царува. И тя трябва да отсъствува в деспотическите държави, където жените се намират така или иначе в робско състояние.
Общността на имуществото между мъжа и жената, установена от френските закони, е твърде уместна за монархическата държава, защото събужда у жените интерес към домакинските работи и сякаш неволно предизвиква у тях грижа за дома. Тя е по-неуместна за републиката, където жените са по-добродетелни. Тя е абсурдна в деспотическите държави, където жените почти винаги са част от имуществото на техния господар.
Тъй като жените по самото си положение на жени са достатъчно склонни към женитба, за тях не са необходими специални облаги, които да ги подтикват към това. Дори в републиката те биха били вредни пред вид на това, че притежанието на други блага би породило разкош. В деспотическите държави имуществените блага от брака трябва да стигат само за издръжка и нищо повече.
Глава XVI
Един чудесен обичай у самнитите
Самнитите са имали един обичай, който в такава малка република и особено в такова положение, в каквото са се намирали те, е давал превъзходен ефект. Събирали са на едно място всички младежи и са оценявали достойнствата им. Този, който получел най-добра оценка, вземал за жена момичето, което си поискал; вторият след него правел същия избор и т. н. Великолепен е бил този обичай да се оценяват младежите само по личните им достойнства и по заслугите им към отечеството. Оня, който бил най-богат на достойнства от такъв характер, можел да си избере девойка от всяка държава. Любовта, красотата, целомъдрието, добродетелта, произходът, самите богатства — всичко е било, така да се каже, зестра на добродетелта. Трудно би било да се измисли друга награда, по-благородна, по-голяма, по-малко обременяваща за една малка държава и по-способна да влияе върху лица от единия и от другия пол.
Самнитите произхождат от лакедемонците; и Платон, чиито институции са само усъвършенствуване на законите на Ликург, създава почти същия закон.
Глава XVII
За управлението на жените
Противно и на разума, и на природата е жените да се поставят начело на дома, както това е било при египтяните; но няма нищо противоестествено те да стоят начело на държавата. В първия случай характерната за тях слабост не им позволява да имат предимство; във втория самата тази слабост им придава по-голяма мекота и умереност — което за едно добро управление е много по-необходимо, отколкото наличието на сурови и жестоки качества.
В Индия хората се чувствуват много добре, когато са управлявани от жени; там е установен такъв ред: ако детето от мъжки пол не произхожда от майка със същата кръв, на престола се възкачва жена, родена от майка с царска кръв. За да облекчат тежестта на управлението, за помощници им дават известен брой хора. Според М. Смит африканките също се чувствуват добре при управлението на жени. Ако към всичко това прибавим примерите на Москва и Англия, ще видим, че жените с еднакъв успех управляват и в една умерена, и в една деспотическа държава.
КНИГА ОСМА
ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА ТРИТЕ ВИДА УПРАВЛЕНИЕ
Глава I
Общата идея на тази книга
Разложението на всяко управление почти винаги започва с разложение на неговите принципи.
Глава II
За разложението на принципа на демокрацията
Принципът на демокрацията се руши не само когато се загубва духът на равенство, но и когато тоя дух се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на тези, които е избрал, за да го управляват. В такъв случай народът, не можейки да търпи самата власт, на която се е доверил, иска всичко да върши сам — да разисква вместо сената, да управлява вместо чиновниците, да съди вместо съдиите.
Тогава в републиката няма вече място за добродетелта. Народът иска да изпълнява функциите на управляващите: следователно той не ги зачита повече. Постановленията на сената нямат вече тежест; значи няма вече уважение към сенаторите, следователно — към старейшините; но ако не уважават старейшините, не уважават и бащите; мъжете вече губят уважението, господарите — подчинението; всички биват обхванати от дух на разпуснатост; бремето на управлението започва да тежи така, както и бремето на подчинението. Жените, децата, робите забравят за своята покорност. Няма повече нрави, няма любов към рода, няма добродетел.