Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— О, Анн! — Дайана като че ли беше готова да заплаче. — Това не е честно. Какво ще правя аз? Господин Филипс ще ме накара да седя с тая ужасна Гърти Пай… Сигурна съм, че така ще стане, защото тя седи самичка. Хайде ела пак, Анн!
— Бих направила кажи-речи всичко на света заради тебе, Дайана — отговори тъжно Анн. — Бих се оставила да ме късат на парчета за твое добро. Но не мога да направя това, тъй че, моля ти се, не го искай от мене. Ти ме измъчваш до дъното на душата.
— Само си помисли за всичките интересни неща, от които се отказваш — печално продължаваше Дайана. — Ние ще направим най-сладката нова къщичка долу при поточето; и ще организираме бал идущата седмица, а ти никога не си била на бал, Анн. Страхотно вълнуващо е. И ще научим нова песен — Джейн Андрюс я разучава сега; а Алис Андрюс ще донесе нова интересна книга и всички ще я четем на глас глава по глава долу при поточето. А ти знаеш колко обичаш да четеш на глас, Анн.
Нищо ни най-малко не трогваше Анн. Тя беше взела решение. Няма да отиде пак на училище при господин Филипс; и го каза на Марила, когато се върна у дома.
— Глупости! — каза Марила.
— Съвсем не са глупости — възрази Анн, загледала Марила със сериозен, упрекващ поглед. — Не разбираш ли, Марила? Мен ме оскърбиха.
— Оскърбили са те, дрън-дрън! Утре ще отидеш на училище, както винаги.
— О, не! — Анн поклати леко глава. — Няма да се върна, Марила. Ще си уча уроците у дома и ще бъда колкото мога по-добра, и ще си държа езика зад зъбите през цялото време, ако изобщо е възможно. Но няма да отида на училище, можеш да бъдеш сигурна.
Марила видя нещо забележително, приличащо на несломима упоритост, изписано по личицето на Анн. Тя разбра, че няма да й е лесно да я сломи, но взе мъдро решение да не казва нищо повече засега.
„Ще отида да поговоря с Рейчъл довечера — помисли си тя. — Няма полза да споря с Анн сега. Много е възбудена и ми се струва, че може да бъде страшно упорита, когато реши нещо. Доколкото мога да разбера от това, което разправя, господин Филипс се е държал доста заповеднически. Но не мога да й го кажа в никакъв случай. Най-добре ще е да поприказвам с Рейчъл. Тя е пращала на училище десет деца и би трябвало да разбира нещо от тия работи. А досега трябва вече да е чула цялата история.“
Марила завари госпожа Линд както винаги да се занимава бодро и трудолюбиво със своите килимчета.
— Предполагам, че знаете за какво съм дошла — каза тя стеснително.
Госпожа Рейчъл кимна утвърдително.
— Сигурно за това, което Анн е забъркала в училището — каза тя. — Тили Боултър се отби на връщане у дома и ми разправи всичко.
— Не зная какво да я правя — продължи Марила. — Тя заявява, че нямало да се върне в училището. Никога не съм виждала дете толкова възбудено. Очаквах неприятности, откакто е тръгнала на училище. Знаех си, че всичко върви твърде гладко, за да трае дълго. Толкова е чувствителна! Какво бихте ме посъветвали, Рейчъл?
— Е, щом сте дошли да ме питате за съвет, Марила — заговори госпожа Линд добродушно (госпожа Линд много обичаше да я молят за съвет), — аз първо бих я покоткала малко, ето какво бих направила. Убедена съм, че господин Филипс не е бил прав. И разбира се, не бива да казваме това на децата, нали? И разбира се, той е постъпил правилно, като я е наказал вчера за избухването. Но днес работата е била друга. Другите, които са закъснели, е трябвало да бъдат наказани, както и Анн, това е то. И не вярвам, че е правилно да слагаш момичета да сядат до момчета за наказание. Не е благоприличие. Тили Боултър беше направо възмутена. Тя взе страната на Анн отначало докрай и каза, че всички ученици били на страната на Анн. Анн изглежда е някак си много популярна между тях. Никога не съм мислила, че ще се разбира с тях толкова добре.
— Значи вие наистина мислите, че ще е по-добре да й позволя да остане у дома — каза смаяно Марила.
— Да. Дори не бих й споменала за училището, докато не го спомене самата тя. Бъдете сигурна, Марила, тя ще се успокои за седмица, седмица и нещо, и ще бъде готова да се върне по свой собствен почин. Докато, ако вие я карате да се върне веднага, кой знае каква нова щуротия ще й дойде на ум и ще стане още по-голяма беля. Колкото по-малко я закачате, толкова по-добре, това е моето мнение. Нямо да загуби Бог знае колко, като не ходи на училище, ако въпросът е за това. Господин Филипс изобщо не го бива за учител. Установеният от него ред е скандален, това е то; той пренебрегва дребосъците и посвещава цялото си време на ония, големите, които подготвя за Кралската академия. Нямаше да може да остане в училището още една година, ако чичо му не беше един от настоятелите, по-точно главният от настоятелите, защото той води другите двама за носа. Да ви кажа, не зная докъде ще стигне образованието на този остров.