Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
В този момент картината пред мен започна да избледнява. Чувствах се като гмуркач и докато се пробуждах от тамошния свят, сякаш плувах нагоре, за да достигна повърхността на водата.
При следващото ми сънуване пратеникът започна разговора си с мен, като отново изтъкна, че подвижните сенки и неподвижните тунели са свързани помежду си с взаимоотношения на пълна съгласуваност и сътрудничество. „Ние не можем да съществуваме едни без други“, каза той накрая.
„Разбирам какво имаш предвид“, рекох аз.
Долових леко презрение в гласа на пратеника, когато ми отвърна, че едва ли бих могъл да разбера една такава връзка, която била нещо много повече от зависимост. Канех се да поискам обяснение на тези думи, но в следващия миг вече се намирах в онова, което мога да опиша единствено като самата материя на тунела. Там видях някакви гротескно слети издутини с форма на жълъди, които излъчваха матова светлина. Мина ми през ума, че това са същите онези издутини, които по-рано ми бяха заприличали на Брайловата азбука. След като прецених, че те въсъщност са енергийни образувания с диаметър около един метър, започнах да се чудя какви ли ще са действителните размери на тунелите.
„Тукашните размери не са като в твоя свят“, каза пратеникът. „Енергията на нашия свят е по-различна; нейните свойства не съвпадат с тези на енергията на твоя свят и все пак нашият е не по-малко реален от него.“
Той добави, че ми е казал всичко за съществата-сенки, докато ми е описвал и тълкувал издутините по стените на тунелите. Отговорих, че съм чул обясненията, но не съм им обърнал внимание, защото съм сметнал, че нямат пряка връзка със сънуването.
„Тук, в това царство, всичко има пряка връзка със сънуването“, заяви пратеникът.
Искаше ми се да помисля на какво се дължи погрешната ми преценка, но в съзнанието ми настъпи празнота. Сънното ми внимание започна да отслабва. Беше ми много трудно да го съсредоточа върху света около мен. Приготвих се да се събудя. Тогава пратеникът отново заговори и звукът от неговия глас ме подкрепи. Сънното ми внимание значително се оживи.
„Сънуването е средството, чрез което сънувачите пристигат тук“, каза той, „и магьосниците получават всичките си знания за него от нас. Нашият свят е свързан с вашия чрез една врата, наречена сънища. Ние знаем как да минаваме през тази врата, но хората не знаят. Те трябва да се учат на това.“
После гласът на пратеника премина към онези обяснения, които вече ми беше дал по-рано.
„Издутините по стените на тунела представляват същества-сенки“, рече той. „Аз съм едно от тях. Ние се движим вътре в тунелите, по стените им, като се зареждаме с тяхната енергия, която е и наша.“
Една случайна мисъл проблесна в съзнанието ми: аз действително не бях в състояние да проумея симбиозни взаимоотношения от рода на тези, на които бях свидетел.
„Ако останеш сред нас, със сигурност ще се научиш да усещаш какво означава да си свързан така, както сме свързани ние“, каза пратеникът.
Той като че ли очакваше отговор от моя страна. Имах чувството, че действителното му желание е да заявя, че съм решил да остана.
„Колко същества-сенки има във всеки тунел?“, попитах аз, за да променя посоката на разговора, но веднага се разкаях за това, понеже пратеникът се зае да ми описва най-подробно техния брой и предназначението им. Той каза, че във всеки тунел има определен брой зависими същества, които изпълняват определени функции, свързани с нуждите и очакванията на подкрепящите ги тунели.
Не ми се искаше пратеникът да се задълбочава в по-обстойни обяснения. Разсъдих, че колкото по-малко зная за тунелите и за съществата-сенки, толкова по-добре би било за мен. В мига, в който тази мисъл се оформи в съзнанието ми, гласът замлъкна и моето енергийно тяло рязко се изстреля, сякаш бе дръпнато с някакво въже. В следващия момент аз вече бях в леглото си, напълно буден.
Оттогова престанах да изпитвам такива страхове, които биха могли да попречат на заниманията ми. Една друга идея започна да ме ръководи: идеята, че съм попаднал на нещо изключително вълнуващо. Всеки ден едва дочаквах да се впусна в сънуването и да бъда отведен от скаута до света на сенките. Допълнително ме привличаше и фактът, че виденията на този свят бяха станали още по-реалистични. Според субективните критерии на реда и системността, които царяха в мислите ми, в зрителната и слуховата информация и в реакциите ми, моите преживявания открай докрай бяха толкова реални, колкото и всяка ситуация в ежедневния свят. Никога не бях имал преживявания, при които единствената разлика между ежедневния ми свят и виденията ми беше бързината, с която последните изчезваха. В даден момент се намирах в един странен, наглед действителен свят, а миг по-късна се оказвах в леглото си.