Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Внезапно заобленото синьо образувание се превърна в онова малко момиченце, което бях видял преди. То наклони тънкото си, изящно, дълго вратле на една страна и прошепна едва доловимо: „Помогни ми!“ Не зная дали наистина произнесе тези думи, или те бяха плод на моята фантазия. Резултатът обаче беше един и същ: аз просто се вцепених, обзет от искрена загршкеност. Усетих студ, но не в енергийната си част, а в някаква друга част от мен. За първи път ми се случваше да осъзная, че преживяването ми е напълно отделено от сетивните ми усещания. Намирах се в света на сенките и разполагах с всичко, което нормално причислявам към едно преживяване: бях в състояние да мисля, да преценявам, да вземам решения; имах психологическа цялост; с други думи, бях самият себе си. Единствената част, която ми липсваше, беше осезанието. Нямах никакви физически усещания. Получавах цялата си информация чрез зрението и слуха. В този момент разумът ми се спря на следната странна дилема: виждането и чуването не бяха физически способности, а свойства, присъщи на виденията, които имах.
„Ти действително виждаш и чуваш“, каза гласът на пратеника, който нахълта в мислите ми. „Тук се крие прелестта на това място. Можеш да преживееш всичко само чрез зрението и слуха, без да е необходимо да дишаш. Представяш ли си? Няма нужда от дишане! Можеш да отидеш навсякъде във вселената без да дишаш.“
През мен премина някаква разтърсваща емоционална вълна, но аз отново не я почувствах там, в света на сенките, а някъде другаде. Обзе ме огромно вълнение поради очевидния, макар и все още смътно осъзнаван факт, че съществува реална връзка между онова мое „аз“, което се намираше там, и един източник на енергия, на сетивни усещания, разположен на някакво друго мяста. Хрумна ми, че това друго място всъщност е моето физическо тяло, което в този момент спеше в леглото ми.
В мига, в който си помислих това, съществата-сенки се разбягаха и в зрителното ми поле остана само малкото момиченце. Загледах се в него и изпитах увереност, че го познавам. Стори ми се, че то се олюлява, сякаш щеше да припадне. Усетих как ме обгърна едно безгранично чувство на любов към него.
Опитах се да поговоря с момиченцето, но не можах да произнеса какъвто и да е звук. Тогава ми стана ясно, че всичките ми диалози с пратеника бяха предизвикани и осъществени чрез неговата енергия. Оставен на собствените си възможности, аз бях безпомощен. Постарах се да се свържа мислено с момиченцето, но и това не даде резултат. Ние бяхме разделени от енергийна преграда, която не можех да преодолея.
Детето като че ли разбра моето отчаяние и започна да общува с мен чрез мисъл. По този начин то ми каза горе-долу същото, което вече знаех от дон Хуан: че е скаут, оплетен в мрежите на неорганичния свят. После добави, че е приел образа на малко момиченце, защото този образ е нещо обичайно и за мен, и за него, и че се нуждае от моята помощ толкова, колкото и аз от неговата. Скаутът изрази всичко това чрез едно сгъстено енергийно усещане, напомнящо поток от думи, които достигнаха до мен наведнъж. Разбрах го без никакво затруднение, въпреки че за пръв път ми се случваше подобно нещо.
Не знаех какво да направя. Опитах се да дам израз на безсилието си. Момиченцето като че ли веднага схвана това. В изгарящия му поглед се криеше мълчалива молба. То даже ми се усмихна, сякаш ми даваше да разбера, че оставя избавлението си в мои ръце. Когато отвърнах мислено, че не съм способен на каквото и да било, то започна да се държи по начин, който създаде у мен представата за дете, изпаднало в истерично отчаяние.
Трескаво се опитах да поговоря с него. Момиченцето действително плачеше, както би плакало една дете на тази възраст, от страх и безнадеждност. Не можех да понеса това. Втурнах се към него, но не постигнах желания резултат. Енергийното ми тяло премина през момиченцето. Исках всъщност до го взема и да го отнеса със себе си.
Повторих този опит многократно, докато накрая ме обзе изтощение. Спрях за малко, за да обмисля какво да предприема по-нататък. Страхувах се, че сънното ми внимание ще отслабне и ще изгубя момиченцето от погледа си. Не вярвах, че неорганичните същества отново ще ме доведат в тази част от царството си. Струваше ми се, че това щеше да се окаже последното ми посещение при тях — посещение, което имаше истинско значение.
Тогава направих нещо невъобразимо. Преди сънното ми внимание напълно да изчезне, аз изразих високо и ясно намерението си да слея моята енергия с енергията на пленения скаут и да го освободя.