Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Знаех, че имам странно и сложно видение; въпреки това силуетите бяха толкова реални, че изпитах истинска погнуса. Имах противното чувство, че съм се надвесил над рояк огромни, кръгли, сивкави и кафяви буболечки, фактът, че се намирах над тях, ми носеше някакво усещане за безопасност. Отхвърлих всички тези съображения в мига, в който си дадох сметка, че е глупаво от моя страна да изпитвам безпокойство или пък чувство за сигурност, сякаш се касае за реална житейска ситуация, а не за сън. И все пак, докато наблюдавах тези бръмбароподобни форми, които се гърчеха край мен, бях обзет от силна тревога при мисълта, че те се канят да ме докоснат.
„Ние сме подвижното звено на нашия свят“, внезапно проговори гласът на сънния пратеник. „Не се страхувай. Ние сме енергия и изобщо нямаме намерение да те докосваме. А и това, така или иначе, не би било възможно, понеже ни дели истинска бариера.“
След дълга пауза гласът добави: „Искаме да се присъединиш към нас. Слез по-надолу, където сме ние. И не се тревожи. Нали не се притесняваш от скаутите, а още по-малко пък от мен; а ние не се различаваме от останалите. Аз съм с форма на камбана, а скаутите са като пламъци на свещи.“
Последните думи определено бяха предназначени за енергийното ми тяло. Щом ги чух, погнусата и страховете ми изчезнаха. Спуснах се до нивото на топките, камбаните и пламъците на свещи, и те ме наобиколиха. Дойдоха толкова близо, че ако имах физическо тяло, щяха да се допират до мен. Вместо това ние започнахме да преминаваме едни през други, сякаш бяхме валма от пара.
В този момент изпитах едно невероятна усещане. Макар че не чувствах нищо с енергийното си тяло, усещах крайно необикновен гъдел някъде другаде; през мен несъмнено преминаваха някакви меки и въздушни неща, но това ставаше на друго място. Чувството беше смътно и краткотрайно и не успях да го доловя добре. Вместо да съсредоточа сънното си внимание върху него, аз изцяло се потопих в гледката на гигантските енергийни буболечки.
На нивото, на което се намирахме, като че ли имаше нещо общо ме^ду мен и тези безплътни форми — това беше размерът. Чувствах се почти уютно сред тях, навярно защото преценявах, че на големина са колкото моето енергийно тяло. Когато ги разгледах, реших, че нямам нищо против тях. Те бяха безстрастни, хладни и независими и това безкрайно ми допадна. За миг се зачудих дали фактът, че отначало изпитвах неприязън към тях, а в следващия момент вече ги харесвах, е естествен резултат от сънуването или е плод на някакво енергийно влияние, което тези създания упражняваха върху мен.
„Те са извънредно приятни“, казах аз на пратеника и у мен незабавно се надигна вълна от дълбоко приятелско чувство или даже любов към тях.
Едва бях успял да изразя мнението си, когато тъмните силуети се разбягаха подобно на едри морски свинчета и ме оставиха сам в полумрака.
„Ти излъчи твърде силно чувство и ги изплаши“, рече гласът на пратеника. „Чувствата са прекалено тягостни за тях; впрочем и за мен важи същото.“ Тогава наистина чух как той се засмя стеснително.
В този момент настъпи краят на сънуването. Когато се събудих, първата ми реакция беше да си стегна багажа, за да замина за Мексико и да се срещна с дон Хуан. Ала едно непредвидено събитие в личния ми живот осуети пътуването, въпреки неистовите ми приготовления. Безпокойството, което тази спънка породи у мен, напълно прекрати моите занимания по сънуване. Аз не ги спрях с усилие на волята; несъзнателно бях отдал такова значение на този особен сън, че просто ми изглеждаше безсмислено да продължавам, преди да съм се видял с дон Хуан.
Прекъсването трая повече от половин година; недоумението ми относно случилото се постоянно растеше. Не ми беше хрумвало, че чувствата ми сами по себе си ще са в състояние да прекратят упражненията ми. Започнах да се чудя дали в такъв случай желанието ми ще е достатъчно, за да ги подновя. Оказа се, че е така! Щом формулирах мисълта, че искам да се върна към сънуването, заниманията ми се възобновиха така, сякаш никога не бяха прекъсвали. Скаутът улови предишния им край и ме понесе направо към видението, което бях получил при последното си сънуване.