Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
„Това е светът на сенките“, каза гласът на пратеника веднага щом попаднах там. „Но макар и да сме сенки, ние излъчваме светлина. Подвижни сме и именно от нас идва светлината, която е в тунелите. Ние сме друг вид от тукашните неорганични същества. Те биват три вида: едните са като неподвижни тунели, а другите като подвижни сенки. Ние спадаме към вторите. Тунелите ни дават енергията си, а ние изпълняваме техните нареждания.“
Тук пратеникът замълча. Усетих, че ме подканва да го попитам за третия вид. Усетих също така, че той няма да ми даде сведения, ако сам не му задам въпрос.
„Какъв е третият вид неорганично същество?“, попитах аз.
Пратеникът се изкашля и тихичко се засмя. На мен това ми прозвуча така, сякаш му стана много приятна, че го питам. „О, ето че стигаме да нашата най-загадъчна особеност“, рече той. „Третият вид се разкрива пред посетителите ни едва тогава, когато те решат да останат при нас.“
„А защо?“, поинтересувах се аз.
„Защото е необходимо голямо количество енергия, за да го видиш“, отвърна пратеникът. „И тази енергия трябва да бъде предоставена от нас.“
Знаех, че ми казва истината, и си давах сметка, Че тук ме дебне изключителна опасност. Въпреки това изгарях от безгранично любопитство. Исках да видя съществата от третия вид.
Пратеникът като че ли усети настроението ми. „Би ли искал да ги видиш?“, попита той небрежно.
„Да, разбира се“, отговорих аз.
„Трябва само да заявиш високо, че желаеш да останеш при нас“, каза пратеникът с безгрижен тон.
„Но ако го направя, ще се наложи да остана, така ли?“, попитах аз.
„Естествено“, отвърна той с непоклатимо убеждение. „В този свят всичко, което кажеш на висок глас, важи завинаги.“
Не можех да не си помисля, че ако той възнамеряваше да ме задържи с измама, бе достатъчно просто да ме излъже. Аз нямаше как да разбера това.
„Не мога да те лъжа, защото лъжата не съществува“, каза пратеникът, намесвайки се в мислите ми. „Мога да ти говоря само за съществуващото, а в моя свят това е единствено намерението; зад лъжата не се крие никакво намерение; следователно тя изобщо не съществува.“
Понечих да възразя, че дори и зад лъжите се крие намерението още преди да подхвана спора, пратеникът заяви, че зад тях има цел, ала целта не е намерение.
Не бях в състояние да задържа сънното си внимание върху изложения от него довод. То се прехвърли на съществата-сенки. Внезапно забелязах, че те приличат на стадо странни животни, у които имаше нещо детско. Гласът на пратеника ме предупреди да обуздавам чувствата си, понеже ненадейните емоционални изблици карали съществата да се разпръскват като ято птици.
„Какво искаш да направя сега?“, попитах аз. „Слез при нас и започни да се опитваш да ни буташ или дърпаш“, подкани ме той. „Колкото по-бързо се научиш да вършиш това, толкова по-скоро ще можеш да движиш разни неща в нашия свят единствено с поглед.“
Тези думи пробудиха моята меркантилна нагласа и ме изпълниха с бурни очаквания. Мигновено се озовах сред съществата и се заех да правя отчаяни опити да ги бутам или дърпам. След малко енергията ми напълно се изчерпи. Имах впечатлението, че съм се мъчил да извърша нещо равностойно на това да повдигна цяла къща само със зъбите си.
Другото ми впечатление беше, че колкото повече се напрягах, толкова повече се увеличаваше броят на сенките. Те сякаш прииждаха отвсякъде, за да ме погледат или за да се хранят от мен. В мига, в който си помислих това, сенките отново се разбягаха.
„Ние не се храним от теб“, каза пратеникът. „Всички ние идваме, за да усетим твоята енергия, точно както правиш ти със слънчевата сбетлина в някой студен ден.“
Той настоя да се отпусна, като отхвърля подозренията си. Чух гласа му и докато слушах неговите думи, осъзнах, че чувам, чувствам и мисля по същия начин, както и в ежедневния си свят. Бавно се обърнах, за да се огледам наоколо. Съдейки по яснотата на възприятията си, реших, че се намирам в реален свят.
Гласът на пратеника отново прозвуча в ушите ми. Той каза, че за мен единствената разлика между възприемането на моя и на техния свят се състои в това, че възприемането на техния започва и свършва внезапно, само в един миг; докато при моя свят не става така, защото съзнанието ми — заедно със съзнанието на огромен брой същества като мен, които крепят моя свят чрез намерението си — е фиксирано върху него. Пратеникът добави, че възприемането на моя свят започва и свършва по същия начин за неорганичните същества — само в един миг, а при техния положението е различно, понеже огромен брой от тях го крепят чрез намерението си.