Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Исках да му кажа, че на абстрактно ниво съм разбрал смисъла на думите му и загршкеността му, но в конкретен план не виждах причина за предупреждения, защото бях в състояние да контролирам заниманията си по сънуване.
Последваха няколко минути неловко мълчание, преди дон Хуан да заговори отново. Той смени темата и каза, че трябва да насочи вниманието ми към един много важен въпрос от обучението по сънуване, подминавай до този момент от моето съзнание.
— Вече ти е ясно, че вратите на сънуването са специфични препятствия — каза той, — но още не си разбрал, че отделните врати всъщност не са свързани с упражненията, чрез които човек ги достига и преминава през тях.
— Изобщо не разбирам какво имаш предвид, дон Хуан.
— Искам да кажа, че не е вярно например, че сънувачът достига втората врата и минава през нея тогава, когато се научи да се събужда в друг сън, или да сменя сънищата си, без да се събужда в ежедневния свят.
— Защо да не е вярно, дон Хуан?
— Защото втората врата се преодолява едва тогава, когато сънувачът се научи да изолира и да следва чуждата енергия, тоест скаутите.
— В такъв случай защо въобще се поставя задачата за сменяне на сънищата?
— Да се събудиш в друг сън или да сменяш сънищата си е упражнението, което древните магьосници измислили, за да развиват способността за изолиране и следване на скаутите.
Дон Хуан каза, че да следваш скаут е голямо постшкение и че когато сънувачите са в състояние да го извършат, втората врата се разтваря широко за тях и те получават достъп до вселената, която се крие зад нея. Той подчерта, че тази вселена се намира там постоянно, но ние не можем да проникнем в нея, защото нямаме енергийна мощ, и че всъщност втората врата на сънуването е вратата към света на неорганичните същества, а самото сънуване е ключът, който я отваря.
— Може ли един сънувач да изолира някой скаут направо, без да се е обучавал в сменяне на сънищата? — попитах аз.
— В никакъв случай — отвърна той. — Това упражнение е от първостепенна важност. Въпросът е само дали е единственото упражнение, което съществува, или сънувачите могат да си послужат и с някое друго?
Дон Хуан ме погледна някак особено. Той като че ли наистина очакваше да отговоря на въпроса му.
— Прекалено трудно е да създадеш упражнение, което по съвършенство да не отстъпва на измисленото от древните магьосници — заявих аз с непоклатим авторитет, без да знам как ми хрумна това.
Дон Хуан напълно се съгласи с мен и добави, че древните магьосници изнамирали редица безукорни упражнения, за да минават през вратите на сънуването и да попадат в специфичните светове, които съществуват зад всяка от тях. Той повтори онова, което ми беше казал и по-рано — че сънуването е изобретено от древните магьосници и следователно трябва да се практикува според техните правила. После ми описа „правилото за втората врата“ като поредица от три етапа: първо, чрез упражнението за сменяне на сънищата сънувачите откриват скаутите; второ, следвайки скаутите, те отиват в друга реална вселена; и трето, в тази вселена сънувачите сами научават, посредством собствените си действия, нейните управляващи принципи и закони.
Дон Хуан каза, че при взаимоотношенията си с неорганичните същества аз съм се придържал към това правило така стриктно, че той се опасявал от най-страшни последици. Струвало му се, че неизбежната реакция от страна на неорганичните същества щяла да бъде опит да ме задържат в техният свят.
— Не преувеличаваш ли малко, дон Хуан? — попитах аз. Не можех да повярвам, че положението е толкова мрачно, колкото той ми го описваше.
— Изобщо не преувеличавам — отвърна той с хладна сериозност. — Сам ще се убедиш. Неорганичните същества не пускат никого да си отиде — не и без истинска борба.
— Но какво те кара да мислиш, че искат да ме задържат?
— Вече са ти показали твърде много неща. Наистина ли смяташ, че те си правят целия този труд просто за развлечение?
Дон Хуан се засмя на собствените си думи. На мен обаче не ми беше забавно. Един особен страх ме накара да попитам дали нямала е добре временно да прекъсна или даже напълно да прекратя заниманията си по сънуване.
— Трябва да продължаваш, докато прекосиш вселената, която се намира зад втората врата — рече той. — Ти си единственият, който може да реши дали да приемеш, или да отхвърлиш съблазните на неорганичните същества. Тъкмо затова аз се държа настрана u много рядко взимам отношение към твоите занимания.
Признах, че винаги съм недоумявал защо той така подробно ми разкрива други области от своето знание, а скъпи обясненията си за сънуването.