Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Искрено заявих на дон Хуан, че ми се повдига само при мисълта, че някое неорганично същество би могло да ме познава отблизо.
— Когато сънувачите осъзнаят, че тези същества не са привлекателни — каза той, — обикновено е твърде късно, защото вече са паднали в капана им.
Дълбоко в себе си имах чувството, че той говори абстрактно и че опасностите, които споменава, биха могли да съществуват на теория, но не и на практика. Тайно бях убеден, че нищо не ме застрашава.
— Ако мислиш, че неорганичните същества ще ме съблазнят с каквото и да било, трябва да знаеш, че няма да им позволя — казах аз.
— Мисля, че ще гледат да те изиграят — рече дон Хуан. — Така, както са изиграли нагуала Росендо. Ще ти нагласят клопка, която изобщо няма да забележиш, нито пък ще се усъмниш в нещо. Те пипат много ловко; сега пък са скалъпили даже и една малко момиченце.
— Но аз съм сигурен, че то наистина съществува — настоях аз.
— Това не е никакво момиченце — сопна ми се той. — Синкавото енергийно кълбо, което си видял, е скаут, изследовател, попаднал в царството на неорганичните същества. Казвал съм ти, че те са като рибари — примамват и улавят всичко, което има съзнание.
Дон Хуан заяви, че според неговото твърдо убеждение синкавото енергийно кълбо е скаут, дошъл от измерение съвсем различно от нашето, който се е оплел подобно на муха в паяжина.
Сравнението му никак не ми допадна. То ме разтревожи до такава степен, че изпитах чак физическо неудобства. Споделих това с дон Хуан, а той ми каза, че моята загриженост за пленения скаут го докарва едва ли не до отчаяние.
— Но защо те безпокои това? — попитах аз.
— Нещо се мъти в онзи проклет свят — отвърна той. — Но не мога да разбера какво е то.
Докато бях при дон Хуан и останалите магьосници от неговата група, изобщо не сънувах света на неорганичните същества. Упражнявах се, както обикновено, да съсредоточавам сънното си внимание върху всеки елемент на сънищата си, а също и да ги сменям. За да поразсее гршките ми, дон Хуан веднъж ме накара да се взирам в облаците и в едни далечни планински върхове. Резултатът беше, че у мен незабавно се породи усещането, че се намирам на една ниво с облаците, или че действително съм застанал на някой от планинските върхове.
— Много съм доволен от теб, но съм и много разтревожен — каза дон Хуан, когато разбра какво съм постигнал. — Ти си научил истински чудеса, а дори не знаеш това; и не твърдя, че си ги научил от мен.
— Имаш предвид неорганичените същества, нали?
— Да, точно тях. Препоръчвам ти да не се взираш в нищо; взирането е метод, типичен за древните магьосници. Те можели да достигнат енергийните си тела само за миг, просто като гледали втренчено някои любими предмети. Това е наистина впечатляващ метод, който обаче е безполезен за съвременните магьосници. Той нищо не допринася за усилването на нашето трезвомислие или на способността ни да търсим свобода. Цялата му роля се изразява в това, че ни обвързва с конкретността — нещо, което води до едно крайно нежелателно състояние.
Дон Хуан добави, че ако не се контролирам, докато дойде време да слея второто внимание с вниманието на ежедневния живот, вече ще съм се превърнал в непоносим човек. По неговщпе думи, между подвижността ми във второто внимание и упоритата ми скованост при обикновеното ми ниво на съзнание съществувала една опасна пропаст. Той отбеляза, че тази пропаст била толкова голяма, че в обикновеното си състояние аз съм се държал почти като глупак, а във второто внимание — като луд.
Преди да се върна у дома, аз си позволих да разкажа на Карол Тигз за сънните си видения от света на сенките, макар че дон Хуан ме беше посъветвал да не ги обсъждам с когото и да е. Тя прояви голямо разбиране и интерес, тъй като ние с нея изцяло се допълвахме. Дон Хуан обаче определено се ядоса, че съм споделил тревогите си с нея. Това ме накара да се почувствам по-зле от всякога. Потънах в самосъжаление и започнах да се оплаквам, че винаги правя каквото не трябва.
— Засега все още нищо не си направил — сряза ме дон Хуан, — поне доколкото ми е известно.
Де да беше така! При следващото ми сънуване, когато вече си бях у дома, настъпи истински ад. Най-напред отидох в света на сенките, както бях правил безброй пъти; единствената разлика беше, че сега присъстваше и синьото енергийно образувание. То се намираше сред съществата-сенки. Стори ми се, че е възможно то да е било там от по-рано, а аз да не съм го забелязал. Още щом го зърнах, сънното ми внимание бе неудържимо привлечено от него. Само за миг се озовах до това енергийно кълбо. Останалите сенки се приблшкиха до мен, както обикновено, но аз не им обърнах никакво внимание.