Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Бях принуден да те обучавам в сънуване — каза дон Хуан — единствено защото такава е установената от древните магьосници практика. Пътеката на сънуването е осеяна с клопки и дали ще ги избегне, или ще попадне в тях, си е лична работа на всеки сънувач; мога да допълня, че в тази област решенията са не само индивидуални, но и окончателни.
— А не са ли тези клопки резултат от поддаването на ласкателства или на обещания за сила? — попитах аз.
— Те са резултат от поддаването на всичко, което ни предлагат неорганичните същества. От определен момент нататък магьосниците не бива да приемат нищо, което им е предложено от тях.
— А кога настъпва този момент, дон Хуан?
— Това зависи от нас като личности. Предизвикателството за всеки от нас е да вземе от неорганичния свят само необходимото и нищо повече. Според магьосниците, да знаеш кое е необходимо е дарба, но да вземеш само него — това е вече върховно постижение. Най-сигурният начин да се сгромолясаш в някой капан е да не проумееш това просто правило.
— Какво става в случай на провал, дон Хуан?
— Тогава се налага да си платиш, а цената зависи от обстоятелствата и от степента на провала. Но в действителност няма как да говорим за подобни възможности, защото въпросът не опира до някакво наказание. Тук става дума за енергийни потоци, които пораждат обстоятелства, по-страшни и от смъртта. По пътя на магьосниците всичко е въпрос на живот и смърт, но по пътеката на сънуването опасностите се увеличават стократно.
Отново уверих дон Хуан, че винаги съм проявявал крайна предпазливост при заниманията си по сънуване и че подхождам към тях извънредно дисциплинирано и добросъвестно.
— Зная, че е така — каза той. — Но искам да си още по-дисциплиниран и да пипаш с кадифени ръкавици по отношение на всяко нещо, което е свързано със сънуването. И най-вече трябва да си бдителен. Не мога да предскажа от коя страна ще дойде атаката.
— Виждаш ли някаква непосредствена опасност за мен, дон Хуан?
— Виждам я още от деня, в който ти се разходи из онзи тайнствен град, когато за пръв път ти помогнах да извикаш енергийното си тяло.
— А знаеш ли точно какво трябва да правя и от какво да се пазя?
— Не, не зная. Известно ми е само, че вселената, която се намира зад втората врата, е най-близка до нашата, а нашата вселена е доста коварна и безсърдечна; следователно и онази едва ли е по-различна.
Аз упорствах да разбера какво ме чака. Дон Хуан подчерта, че като магьосник долавя витаещата опасност, но не може да й даде конкретно определение.
— Вселената на неорганичните същества винаги е готова да нанесе удар — продължи той. — Но такава е и нашата. Ето защо трябва да отиваш в онова царство така, сякаш навлизаш във военна зона.
— Значи ли това, дон Хуан, че сънувачите трябва постоянно да се страхуват от неорганичния свят?
— Не, нещата не стоят така. Щом един сънувач прекоси вселената, скрита зад втората врата, или напълно я отхвърли като безплоден вариант, неприятностите свършват.
Дон Хуан заяви, че едва тогава сънувачите са свободни да продължат нататък. Не разбрах много добре какво иска да каже; тогава той ми обясни, че вселената зад втората врата е толКова мощна и агресивна, че служи като естествен инструмент за отсяване или като изпитателно поле, където сънувачите биват подлагани на проверка заради слабостите си. Ако издържат на изпитанията, те могат да се отправят към следващата врата; в противен случай завинаги остават пленници на онази вселена.
Колкото и да увещавах дон Хуан, той не ми каза нищо повече, макар че едва не се задушавах от безпокойство. Когато се прибрах у дома, поднових пътуванията си до царството на неорганичните същества, като проявявах голяма предпазливост. Внимателното ми отношение като чи ли само засилваше чувството на удоволствие от тези пътешествия. Стигнах дотам, че даже мисълта за тамошния свят бе достатъчна, за да породи у мен неописуемо въодушевление. Страхувах се, че този възторг рано или късно ще пресекне, но не стана така. Една непредвидена случка дори го подхрани още повече.
Веднъж един скаут ме преведе през някакви неизброими тунели така набързо, сякаш търсеше нещо или пък се опитваше да изчерпи цялата ми енергия и да ме изтощи. Когато той най-сетне се спря, аз вече имах чувството, че съм участвал в маратонско бягане. Стори ми се, че ме е довел до края на своя свят. Там нямаше тунели й цареше пълен мрак. После мястото пред мен се освети от неопределен източник. Това беше неясна светлина, която придаваше на всичко приглушени сиви или кафеникави тонове. Щом свикнах с нея, успях да различа някакви тъмни, движещи се форми. След малко, когато съсредоточих сънното си внимание върху тях, те като че ли добиха вещественост. Забелязах три различни вида: едните бяха кръгли като топки, другите приличаха на камбани, а третите напомняха огромни, трептящи пламъци на свещи. Всички, те бяха малко или много заоблени и с еднакъв рамер. Прецених, че диаметърът им е около метър. Тези форми бяха стотици, може би даже хиляди на брой.