Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Копнеех за обясненията и напътствията на дон Хуан, но все още бях закотвен в Лос Анджелис. Колкото повече ръзсъждавах над положението си, толкова по-голяма ставаше моята загриженост; дори започнах да усещам, че в царството на неорганичните същества с мълниеносна скорост назрява някакъв заговор.
С нарастването на тревогите тялото ми бе обзето от силен страх, макар че съзнанието ми все така се впускаше в света на сенките с възторжени очаквания. Отгоре на всичко започнах да долавям гласа на сънния пратеник и в ежедневната реалност. Един ден, по време на лекция в университета, го чух да ми разправя надълго и нашироко, че всеки опит от моя страна да прекратя заниманията си по сънуване ще се отрази погубно на крайната ми цел. Той изтъкна, че воините не бягат от предизвикателствата и че аз нямам сериозно основание за прекъсване на упражненията си. Бях съгласен с пратеника. Нямах намерение да спирам каквото и да е и неговият глас просто даде израз на собствените ми чувства.
Към промяната, настъпила в пратеника, се добави и обстоятелството, че на сцената се появи нов скаут. По време на един сън, още преди да започна да разглеждам елементите му, пред мен буквално изскочи някакъв скаут и стремително завладя сънното ми внимание. Забележителното при този скаут беше това, че той нямаше нужда да преминава през разни енергийни метаморфози, защото си беше енергийно кълбо от самото начало. Само за миг той ме пренесе, без да се налага да изразявам намерението си да отида с него, до една друга част от царството на неорганичните същества — света на саблезъбите тигри.
В други мои книги съм описал отделни проблясъци от тези видения. Казвам „проблясъци“, понеже тогава не разполагах с достатъчно енергия, за да накарам световете, които възприемах, да станат достъпни за моето съзнание, свикнало с линейната последователност на нещата.
Дълго време редовно виждах нощем саблезъбите тигри, докато една нощ стремителният скаут, който ме беше отвел при тях за пръв път, внезапно се появи отново. Без да дочака моето съгласие, той ме пренесе при тунелите.
Долових гласа на пратеника. Той незабавно подхвана най-дългото и трогателно рекламно слово, което бях чувал дотогава. В него той ми описваше изключителните предимства на света на неорганичните същества. Говореше за придобиването на знания, които безспорно биха поразили ума, и то за придобиването им чрез най-прости действия; говореше и за живота в онези възхитителни тунели. Говореше за невероятна подвижност, за безкрайно време за търсения и преди всичко за удоволствието да имаш космически прислужници, готови да угодят и на най-дребната ти прищявка.
„Съзнателни същества от най-невъобразими кътчета на космоса остават при нас“, каза пратеникът, завършвайки речта си. „Те просто обожават да стоят тук. Всъщност никое от тях не иска да си тръгне.“
В този момент ми мина мисълта, че подчинението, за което приказваше той, е напълно противоположно на моята нагласа. Ичхлугите, и самото прислужване винаги са ме карали да се чувствам неловко.
Скаутът се намеси и ние се заплъзгахме през едни многобройни тунели. Той се спря в някакъв тунел, който изглеждаше по-дълъг от останалите. Сънното ми внимание се съсредоточи върху размерите и формата му и щеше да си остане приковано там, ако не бях принуден да се обърна. Тогава то се съсредоточи върху едно енергийно кълбо, което беше малко по-голямо от съществата-сенки; цветът му беше син, като синьото в средата на пламъка на свещ. Разбрах, че това енергийно образувание не е същество-сянка и че е дошло от другаде.
То погълна вниманието ми. Скаутът ми направи знак да си тръгваме, но нещо ме накара да пренебрегна указанията му. Останах на мястота си, усещайки някакво безпокойство. Въпреки това знаците на скаута нарушиха концентрацията ми и аз загубих от погледа си синьото образувание.
Внезапно една внушителна сила ме завъртя и ме постави точно пред този син силует. Когато се взрях в него, той се превърна в човешка фигура — много дребна, крехка и изящна, почти прозрачна. Трескаво се опитах да определя дали беше фигура на мъж или на жена, но, колкото и да се мъчих, не успях да разбера това.
Исках да попитам пратеника, но и там усилията ми се провалиха. Той се отдръпна доста рязко и ме остави да вися в тунела, застанал срещу една неизвестна личност. Опитах се да говоря с нея така, както приказвах с пратеника. Не получих отговор. Заля ме вълна от безсилие при мисълта, че не съм в състояние да преодолея бариерата, която ни делеше. После пък ме налегна страх, че съм насаме с някой, който може да е настроен враждебно.