Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Присъствието на тази непозната особа отприщи най-разнообразни реакции у мен. По едно време дори се изпълних с въодушевление, защото осъзнах, че скаутът най-сетне ми е показал друго човешко същество, впримчено в техния свят. Отчайваше ме само невъзможността да общуваме, която навярно се дължеше на обстоятелството, че непознатият сигурно беше някой от древните магьосници и принадлежеше към епоха, различна от моята.
Колкота повече нарастваха възторгът и любопитството ми, толкова по-плътен ставах аз, докато в даден момент така натежах, че се намерих отново в тялото си, обратно в моя свят. Оказа се, че съм се озовал в Лос Анджелис, в един парк близо до Калифорнийския университет. Стоях на тревата, тъкмо в редицата на някакви хора, които играеха голф.
Фигурата срещу мен беше изкристализирала със същата скорост. За секунда се взряхме един в друг. Това беше момиченце, вероятно на шест или на седем години. Помислих си, че го познавам. Когато го видях, възторгът и любопитството ми до такава степен загубиха мярка, че пак предизвикаха обрат. Теглото ми така бързо намаля, че в следващия миг отново бях енергийно кълбо и се намирах в царството на неорганичните същества.
Повече от всякога се нуждаех от съвета на дон Хуан. Съзнавах, че ще трябва да хвърля на вятъра един дългогодишен труд, но просто бях притиснат от създалото се положение; зарязах всичко, което правех, и хукнах към Мексико.
— Какво искаш всъщност? — попита ме дон Хуан, за да пресече истеричното ми бръщолевене.
Не можех да му обясня какво искам, защото и сам не знаех това.
— Трябва да имаш много сериозен проблем, за да довтасаш с такава скорост — каза той със замислено изражение.
— Настина е така, макар че не мога да проумея какъв точно е проблемът — рекох аз.
Дон Хуан ме помоли да му разкажа за заниманията си по сънуване с всички подробности, които имат отношение към случая. Описах му видението с малкото момиченце и емоционалното въздействие, което то бе оказало върху мен. Той веднага ме посъветва да не се впечатлявам от това събитие и да гледам на него само като на крещящ опит от страна на неорганичните същества да угодят на моите фантазии. После изтъкна, че ако отдаваме прекалено голямо значение на сънуването, то се превръща в онова, което е било за древните магьосници — източник на безгранична самозабрава.
По някаква необяснима причина не ми се искаше да разправям на дон Хуан за царството на сенките. Едва когато той се отнесе с пренебрежение към видението с момиченцето, аз се почувствах длъжен да му опиша посещенията си в техния свят. След като свърших, той дълго мълча, сякаш беше поразен от чутото.
Когато най-сетне заговори, дон Хуан ми каза следното:
— Твоята самота е по-голяма, отколкото си мислех, понеже изобщо не мога да обсъждам сънуването ти. Сега си в положението на древните магьосници. Единственото, което бих могъл да направя, е да ти повторя, че трябва да проявяваш цялата предпазливост, на която си способен.
— Защо казваш, че съм в положението на древните магьосници?
— Често съм ти повтарял, че по природа имаш опасна прилика с тях. Те били много надарени; слабото им място било само това, че в царството на неорганичните същества се чувствали като риба във вода. Ти си на същия хал. Знаеш за онова царство неща, които никой от нас не би могъл даже да си представи. Аз например никога не узнах за света на сенките; същото важеше и за нагуала Хулиан или за нагуала Елиас, макар че последният бе прекарал дълго време при неорганичните същества.
— Но какво значение има фактът, че познавам света на сенките?
— Има огромно значение. Сънувачите биват отвеждани там едва тогава, когато неорганичните същества вече са сигурни, че те ще останат в техния свят. Това сведение е достигнало до нас чрез магьосническите предания.
— Уверявам те, дон Хуан, че нямам абсолютно никакво намерение да остана там. Говориш така, сякаш аз мога да се съблазня от обещанията, че ще се сдобия със сила, или че някой ще ми слугува. Изобщо не се интересувам нито от едното, нито от другота. Толкоз.
— На твоето ниво нещата вече са доста сложни. Отишъл си твърде далече и сега не можеш просто да се откажеш. Освен това ти имаше лошия късмет да бъдеш избран от водно неорганично същество. Помниш ли как се търкаляхте с него? Ами начинът, по който го усети? Още тогава ти казах, че водните неорганични същества са най-неприятните. Те са зависими и обсебващи, и щом се вкопчат в нещо, никога не го пускат.
— Какво означава това в моя случай, дон Хуан?
— Означава, че си изпаднал в истинска беда. Цялата работа се ръководи тъкмо от онова неорганично същество, което ти сграбчи в онзи фатален ден. С годините то е свикнало с теб. Вече те познава отблизо.