Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Говорителят вдигна ръката си, в която държеше къса дървена тръбичка, закачена на тънко червено въженце. Завъртя я бързо и висок пронизителен звук се разнесе из помещението. Когато заглъхна, тишината отново се завърна. Очите на Анаис блестяха, оглеждайки аудиторията. Тя можеше да забележи други представители на рода Еринима в ложите, които одобряваха изявлението й. Отдавнашните й противници от рода Амача изглеждаха направо бесни; макар че изражението на Баракс Сонмага бе доста самодоволно. Той се наслаждаваше на конфликта.
— На тези, които ми се противопоставят, ще кажа следното! — извика тя. — Заслепени сте от своите предразсъдъци. Твърде дълго сте слушали Чаросплетниците, твърде дълго са ви обяснявали какво да мислите по този въпрос. Мнозина от вас никога не са виждали Различен. Мнозина от вас дори не знаят какво точно означава това. Тези от вас, които се срещнаха с дъщеря ми, знаят, че е нежна и мила. Тя няма никакви деформации. Може да притежава по-развити сетива от нас, сетива, които не разбираме, ала не са ли такива и Чаросплетниците? Досега не е наранила никого и нищо; има безупречно възпитание и се държи не по-зле от другите деца. И ако изключителната интелигентност е нежелана черта за един владетел на Сарамир, нека вместо това ни управляват слабоумници, за да видим докъде ще докарат гордата ни империя!
За момент настъпи тишина. Навлизаше в опасна територия — съвсем малко оставаше да се обяви открито против Чаросплетниците, а кой знаеше до какви проблеми можеше да доведе това. Анаис бе доволна, че нито един от тях не присъстваше тук сега; те не взимаха никакво участие в политическите въпроси на империята. Обаче нямаше как да е сигурна, че не подслушват по някакъв начин…
Баракс Сонмага ту Амача се изправи. Трябваше да се досети, че той ще бъде първият. Говорителят обяви името му.
— Императрице, никой не се съмнява в любовта, която изпитвате към Лусия — започна Сонмага. Той бе широкоплещест, чернобрад мъж с дебели вежди. — Кой от нас би казал, че и ние не бихме постъпили по същия начин, ако ставаше дума за наш син или дъщеря? Кой сред нас би могъл да даде своето дете на Чаросплетниците, дори и то да е… противоестествено?
Анаис не реагира по никакъв начин на избора му на дума. Той целеше да я провокира.
— Ала става въпрос за неща, по-важни от вашите чувства, Императрице — продължи той, а гласът му се понижи. — По-важни и от самите нас. Става въпрос за хората — за народа на Сарамир. И ще ви кажа, че те няма да понесат една Различна да седне на трона. Дъщеря ви може да има страшен потенциал, за да бъде велик владетел — сигурен съм, че няма майка, която да мисли другояче за своето дете — обаче колко дълго ще царува, и колко ефективно, ако е презирана от поданиците си?
Императрицата запази спокойствие.
— Баракс Сонмага, хората ще имат достатъчно време, за да свикнат с нея. По времето, когато тя ще се възкачи на трона, те вече ще са се научили да я приемат. Те, както мнозина Баракси и Бараксини в тази зала, ще видят как мнението им ще се промени, щом видят дъщеря ми и опознаят натурата й.
Сонмага отвори уста да изрече нещо, но Анаис изведнъж си спомни какво още искаше да каже и го изпревари:
— И никога не забравяйте, Баракс Сонмага, уроците от миналото. Нашият народ страда тежко под безумната тирания на Император Кадис ту Оторо. Поданиците на Сарамир бяха докарани до глад и гибел от некадърното управление на Император Емен ту Гор; след което плъзнаха ужасни епидемии, които спокойно можеха да бъдат предотвратени, защото неговият наследник не почисти градовете. Нито един от тези случаи не вдигна хората на бунт. Аз им предлагам едно дете с необикновена интелигентност, съвършено здрав разум и мил характер, чийто единствен недостатък е това, че е необикновено. Не ми се вярва поданиците ми да се вдигнат на оръжие поради това. Бих казала, че преувеличавате, Баракс Сонмага ту Амача. Не е тайна, че имате собствени предпочитания кой да седне на трона.
Очите на Сонмага заблестяха. Подобно директно обвинение беше на косъм от обидата, но безспорно беше вярно. Родът Амача никога не беше ставал управляващ и поради тази причина представителите му от край време ламтяха за трона. Той знаеше много добре това, ето защо не можеше да демонстрира оскърбление, без да отслаби позициите си. Анаис, от своя страна, наблюдаваше хладно аудиторията. Погледът й не се спираше на представителите на рода Гор, на които бе напомнила за провалите им от миналото. За щастие родът Оторо се бе стопил преди доста време, изчезвайки заедно с безумието си. Взорът й мина покрай Баракс Зан и се задържа там, ала той бе невъзмутим както преди. Писмото му я бе обезпокоило доста и тя все още нямаше идея дали може да разчита на него, или не. Съглашението, което бяха сключили, можеше да стане на пух и прах, ако той подозираше, че Анаис се бе опитала да убие него или неговия Чаросплетник… обаче защо биха му хрумнали подобни мисли? Та те бяха съюзници, нали?