Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Тогава се изправи един възрастен Баракс, чието жилесто тяло бе покрито с тежки роби.
— Баракс Мамаси ту Нира — обяви говорителят.
— Моля ви да обмислите добре нещата — започна той. Доколкото Анаис знаеше, той бе неутрален и не обичаше да въвличат него или семейството му в каквито и да е спорове, затова се опитваше всячески да ги предотвратява. — Накарате ли Съвета да гласува по тези въпроси, само ще предизвикате разруха. Бараксите са жестоко разединени заради този проблем и вие добре го съзнавате. Затова ще ви кажа само едно — откажете се от трона, Императрице, заради доброто на страната и дъщеря ви! Ако останете владетелка, ще избухне гражданска война и животът на Лусия ще бъде в голяма опасност, ако изгубите.
— Бараксиня Джуун ту Лилира — обяви говорителят, когато видя, че дамата се изправя и дава знак, че иска да говори в подкрепа на Мамаси.
— Сега е по-важно от когато и да било да останем единни — рече представителката на старинния род. — Самата земя се обръща срещу нас. Зли твари бродят из хълмовете и горите и стават все по-дръзки с всеки изминал ден. Селищата ми гъмжат от зли духове; земята боледува и реколтата крее. Една гражданска война само ще увеличи нещастията ни. Моля ви, Императрице, за доброто на народа ни!
— Твърдо не! — извика Анаис. — Абдикацията ми ще навреди повече на страната ни, отколкото Лусия някога би могла. Най-малко три семейства разполагат със сила, достатъчна, за да се надигнат срещу трона. Няма да назовавам имена, ала една война за короната само ще накара рода Еринима да се вкопчи още по-здраво в трона, и вие много добре знаете това!
Отново тишина. Тя беше казала истината. Родът Батик проявяваше апетит към престола заради брака между Дурун и Анаис, но нямаше никакъв начин Императрицата да прехвърли отговорността за Сарамир в ръцете на онзи женкар и безделник, който се наричаше неин съпруг. Родът Амача имаше претенции заради могъществото си — те разполагаха с най-много земя, а и частната им армия бе огромна. Най-влиятелни обаче си оставаха представителите на рода Керестин; те бяха господстващата династия преди Еринима и никога не бяха изгубвали желанието си да си възвърнат императорската корона.
— Добре зная какъв ужас предизвиква у всички нас думата „Различен“ — продължи тя, — обаче тя крие в себе си множество значения. Да си Различен не е лошо; не всички Различни са зли. Трябваше да родя детето си, за да осъзная това, но по-важното е, че вече съм го осъзнала. Искам да направя така, че и вие да го осъзнаете.
Жената вдигна ръка, за да попречи на поредния си опонент да вземе думата.
— Искам Съветът да гласува в подкрепа на правото на дъщеря ми да се възкачи на трона на Сарамир.
— Съветът ще гласува! — извика говорителят.
Анаис остана там, където беше, а ръцете й бяха положени една върху друга, лепкави от пот. Отвътре цялата трепереше. Ако Съветът постигнеше мнозинство, щеше да се намира в безопасност още известно време. Както Бараксинята бе казала, никой не искаше гражданска война точно в този момент. Но в случай че противниците й надделееха, щеше да се окаже в ужасна опасност. Ами ако се наложеше да се откаже от трона, за да запази живота на дъщеря си? Поне тя да оживее…
— Представители на рода Еринима, семейство на моето сърце. Каква е вашата позиция? — попита тя.
— Подкрепяме ви както винаги, Императрице — каза най-старата й леля, Мила. Поради възрастта си тя беше главата на фамилията, въпреки че племенницата й бе Императрица.
Анаис огледа грандиозните ложи. Трябваше да се обърне лично към представителите на всеки от тридесетте рода, а последователността, в която щеше да го направи, бе съдбоносна. Определени фамилии, които още се колебаеха, можеха да вземат решение в последния момент в зависимост от избора на някой от влиятелните им съюзници. С рода Еринима беше лесно. Тя попита още три семейства, за които беше сигурна, че ще й предоставят подкрепата си. Четвъртото обаче, за което си мислеше, че ще застане на нейна страна, реши да запази неутралитет.