Вещерите от Сарамир

— Кръвната Императрица на Сарамир, Анаис ту Еринима — обяви говорителят. Времето да говори бе дошло. Тя си пое дълбоко дъх, стараейки се да не дава външен изблик на страха, който я изгаряше.

— Почитаеми семейства на Сарамир — започна жената, а обичайно мекият й, приятен глас изведнъж зазвуча силно и решително. — Обявявам съвещанието за открито. Благодаря ви, че дойдохте; зная, че някои от вас пристигнаха много отдалеч, за да присъстват на този съвет. — Тя направи кратка пауза, изчаквайки отклика от любезностите й да утихне, преди да се хвърли в атака.

— Сигурна съм, че сте запознати с въпроса, който трябва да обсъдим. Той е от голямо значение както за всички вас, така и за цял Сарамир. Наясно съм с разделението, което настъпи във връзка с него между знатните и не толкова знатните фамилии. Ако се намери някакъв компромис, чрез който да премахнем това разделение, то аз съм склонна да го направя. Проблемът има много аспекти, които тепърва ще трябва да обсъдим. Но знайте следното: моята дъщеря е от рода Еринима и е дъщеря на Кръвна Императрица. Някои я наричат Различна, други — не; всичко е въпрос на мнение. Проблемът е спорен. Ала тя е единственият наследник на моя трон и тя ще бъде Кръвна Императрица след мен.

Както можеше да се очаква, при тези думи се вдигна голям шум. Анаис наблюдаваше аристократите, без да трепне или да отклони поглед. Повечето от тях се надяваха тя да прояви здрав разум и да се откаже от трона, за да спаси живота на дъщеря си. Ала Анаис никога не бе изпитвала по-голяма убеденост в нещо друго през живота си. Детето й щеше да бъде добър владетел като всеки друг, даже по-добър от повечето. Каквито и рискове да се наложеше да поеме, тя щеше да направи всичко по силите си, за да възкачи Лусия на трона.

Освен ако, разбира се, не беше детронирана от Съвета.

Тридесетте знатни семейства се водеха васали на управляващата династия, ала в действителност не се получаваше точно така. Родът Еринима управляваше Сарамир, което означаваше, че те — на теория — изразяваха мнението на всички семейства. Всеки от Бараксите обаче притежаваше обширни участъци земя, ефективно разделящи Сарамир на лесно управляеми области. Техните владения на свой ред се разпределяха сред онези, носещи титлата ур-Баракс, а те поставяха управлението на селищата от територията им на така наречените Маркси. При наличието на толкова много влиятелни фамилии, проблемът за лоялността винаги беше на дневен ред.

В Съвета на най-могъщите семейства влизаха само Баракси и някои от най-влиятелните ур-Баракси, свързани с по-висшестоящите по кръвна линия. Макар че имаше силна тенденция да се подкрепя управляващата фамилия, както повеляваха традициите и кодекса на честта, нямаше никакви гаранции, че това ще стане така. Историята познаваше много случаи, в които Съветът се обръщаше против господстващата династия и за много по-дребни основания от сегашното. Вотът на недоверие от страна на Съвета имаше силата на проклятие и оставяше само две възможности — абдикация или гражданска война. Миналото на Сарамир познаваше множество кървави сблъсъци. Въпреки че управляващият род разполагаше с най-могъщата армия — привилегиите му включваха и защитата от страна на императорската стража, която дължеше преданост единствено на трона, а не на някой род — обединение между неколцина силни Баракси можеше да ги предизвика и разгроми.