Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Тогава, давайки си сметка, че не е мъдро да използва цялата подкрепа, която щеше да получи, толкова рано в гласуването, избра отявлените си врагове — рода Амача.
— Противопоставяме ви се, Императрице, с цялата си сила и могъщество! — заяви Баракс Сонмага, макар че едва ли беше необходимо да го казва точно по този начин.
Тя попита още няколко други семейства, получавайки различни отговори. Могъщият Баракс Коли гласува срещу нея; дъщеря му Мишани явно отсъстваше. Родът Набики неочаквано застана зад нейната кауза; ала имаше едно семейство, чието решение се очакваше с трепет от по-дребните фамилии — родът Икати. Анаис си пое дълбоко дъх; подкрепата на Икати можеше да тласне на нейна страна мнозина благородници, които още се колебаеха.
— Представители на рода Икати — започна тя, а гласът й отекна в залата, — каква е вашата позиция?
Баракс Зан ту Икати надигна сухото си длъгнесто тяло от трона си. Той изгледа внимателно Анаис. Тя отвърна смело на погледа му.
„Не съм му направила нищо лошо, каза си тя. Нямам от какво да се страхувам.“
— Родът Икати подкрепя каузата на дъщеря ви, Анаис ту Еринима — каза Бараксът и докато сядаше обратно в ложата си, жената усети как коленете й отмаляват.
Ритуалът с питането на всяко семейство беше доста изнервящ и по времето, когато завърши, нямаше ясно изразено мнозинство. Поддръжниците и противниците й бяха с еднакъв брой, а неколцина се бяха въздържали. Съветът беше разделен точно наполовина.
Анаис усети едновременната тръпка на облекчение и безпокойство. Ако Съветът бе гласувал с голямо мнозинство срещу нея, навярно щеше да се наложи да абдикира, каквото и да струваше това на рода Еринима. Животът на дъщеря й щеше да бъде пожертван напразно, ако Императрицата се опиташе да я издигне на престола без никаква подкрепа. Сега обаче курсът беше определен. Макар и да бе рисковано, вече поне разполагаше с достатъчно сили зад гърба си, за да продължи започнатото, дори и с цената на гражданска война. Когато напуснеха залата, родът Амача веднага щеше да събере своите войски, а родът Керестин — техните. Единствената утеха за нея представляваше обстоятелството, че опозицията беше разединена, докато сред поддръжниците й цареше единство.
— Дъщеря ми остава на трона — обяви тя. — Желая ви безопасно пътуване — след което си излезе, а хладнокръвието й заплашваше да се разпадне в секундата, щом слезе от подиума; Императрицата обаче не си позволи да заплаче, докато не се озова сама в спалнята си.
Може би час по-късно Баракс Зан ту Икати дойде при нея в покоите й.
Обикновено Анаис не приемаше посетители след свикване на Съвета; за него обаче направи изключение. Познаваха се от достатъчно дълго време, за да не се придържат към формалностите, ето защо Зан бе въведен в стая с плюшени столове и триножници, от чиито поставки се стелеше ароматен дим, а самата Императрица се появи в обикновена рокля, с наскоро сресани, но разпуснати коси. Уютната обстановка те караше да се отпуснеш и да се чувстваш като у дома си, а единственото нещо, което нарушаваше семплия й характер, бяха килимчетата върху пода от лач и завесите с пъстри мъниста, които закриваха тесните стреловидни прозорци.
— Зан — каза тя с искрена усмивка. — Радвам се да те видя.
— И аз теб, Анаис — рече той. — Макар че бих желал обстоятелствата да бъдат малко по-различни.
Тя му посочи едно кресло и се разположи срещу него.
— В смутни времена живеем — добави.
— Не мога да остана, Анаис — каза Зан, разсеяно потърквайки с палец врата си. — Следобедът си отива, а аз трябва да пътувам до земите си. Дойдох да те предупредя.
Анаис веднага застана нащрек.
— Един от слугите откри моя Чаросплетник, Табакса, малко преди да умре — рече Зан, намръщвайки се леко. — Както изглежда, е бил повален изведнъж — кървял е обилно от очите и ушите, а по тялото му не бяха открити никакви белези.
— Звучи така, сякаш някой друг Чаросплетник го е убил — замисли се Императрицата. — Или е бил отровен.
Зан изсумтя, поклащайки глава.
— Не е било отрова. Слугата е махнал Маската му и той е промълвил една дума, преди да умре. Много ясно.
На Анаис изведнъж й просветна — защо Зан й бе изпратил писмото; защо изглеждаше толкова студен в залата за съвещания.
— Вирч — каза тя.
Бараксът не отговори, ала тя позна по очите му, че е права.
— Тогава защо…?
— Знаеше ли за това, Анаис? — попита мъжът, изведнъж накланяйки се към нея.