Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм се изчерви, защото разбираше, че Грейди е доста близо до истината.
— Не е редно да се чувстваш така… така…
— Чудесно?
— Безсрамно — възпротиви се тя. — Не биваше да става така. Бъди е мъртъв отскоро. Що за жена съм, ако толкова лесно се поддавам на съблазняване?
— Страстна жена, която досега не е била задоволявана. Аз не осквернявам паметта на съпруга ти. Той явно е бил млад и неопитен, но, дявол да го вземе, Сторм, той е мъртъв. Ти си истински пионер. Малко жени могат да извършат сами това, което направи ти. Остани си инат и ще загубиш всичко, или приеми предложението ми и само ще спечелиш.
— Но ще погубя душата си — Грейди усети болка в гласа й и се обърка.
— Не ми трябва душата ти, Сторм Кенеди. Искам нещо много по-просто. — Още докато говореше осъзна, че не казва истината. Само жалост и загриженост ли изпитва към младата вдовица? Или има друга, по-сериозна причина, която няма нищо общо със смъртта на мъжа й? — Искам да живея заедно със сина си. Той е още малък и впечатлителен и има нужда от женско присъствие. Затова ми трябваш.
Сторм мислеше и премисляше, но тъй или иначе, опираше до неизбежния факт. Грейди не я иска заради самата нея, а тя със сигурност не иска мъж, в чието опустошено сърце няма място за любов. Дава й всичко, но не и себе си. Макар че, какъв избор има тя? Загубата на земята ще я съсипе. Но да стане съпруга на Грейди във всяко отношение би било още по-съсипващо. Той вече на два пъти доказа каква власт има над нея и продължи да го прави, лишавайки я от гордост, от самоуважение… от душата й. Няма ли начин да запазят приятелството си по-свободно, без да му се отдава изцяло? — питаше се страхливо. Хрумна й просто и гениално решение и тя се усмихна.
— Искаш да създам дом за сина ти — повтори Сторм, за да е сигурна, че правилно са се разбрали. — И в същото време ще ми предоставиш подслон и ще успокоиш съвестта си по отношение на мен.
— Да — рече Грейди.
— Тогава не виждам защо трябва да споделям леглото ти, ако се оженим.
— Какво?
— Казах…
— Чух какво каза, по дяволите. Луда ли си? Как можеш да го искаш от мен след всичко, което току-що изпитахме заедно?
— Лесно. Не ме насилвай да правя неща, за които още не съм готова. Наскоро овдовях. Остави ми известно време да оплача съпруга си, преди да приема друг мъж в леглото си.
— Не е ли малко късничко за това? — рече Грейди подигравателно.
— Никога не е късно да влезеш в правия път. Не ти ли се е случвало да се чувстваш виновен, не си ли изпитвал смазващата тежест на някоя своя постъпка, с която никак не се гордееш?
Грейди я изгледа проницателно. Чудеше се дали не се опитва да му прехвърли собственото си чувство за вина. Кой жив мъж или жена не е извършвал постъпки, от които да не се срамува? Замисли се за родителите си. Спомни си колко дълбоко ги засегна, когато с Малкия бизон напускаха къщата им и че повече от пет години не беше им писал нито се бе обаждал, по какъвто и да е начин. Откакто се раздели със сина си, по-добре разбираше болката и мъката, които им бе причинил. А те със сигурност са чули за Тъндър, сиуксът размирник, който дръзко напада враговете на племето.
— Всеки сам трябва да изплаща греховете си — изрече той съкровено. — Щом не искаш да споделиш леглото ми, така да бъде. Има толкова много жени, готови да легнат с мен. Не си ми нужна за тази цел. От теб искам само да станеш майка на сина ми.
Грейди се съгласи толкова лесно, че Сторм се изненада. Очакваше спор или поне няколко горчиви обвинения. Не бе очаквала дръзкото му изявление, че ще си намери друга за леглото. „В какво се впускам?“ — питаше се тя уплашено. Но вече беше твърде късно за отстъпление. Налагаше се да сърба каквото си е надробила.
— Обичам децата, тъй че няма да ми тежи да се грижа за Малкия бизон.
Грейди кимна доволно. Неохотна усмивка смекчи строгото изражение.
— Ще се оженим, след като си отпочинеш и преодолееш болката от загубата. Не искам до мен да стои изтощена булка, когато казвам „да“. Иди да спиш, Сторм. Вече се съмва и почивката ти е заслужена.
— Ти няма…
— Имаш думата ми. Воините лакота не лъжат. Няма да те докосна, докато сама не ме помолиш.
Той легна, като се питаше как ли ще живее в една къща със Сторм, без да я има. Беше силен наистина, но не чак дотам. В живота си бе имал и периоди на въздържание и нищо не му бе станало от това, но изкушението, наречено „Сторм“, щеше да изпита силата на волята му докрай. Дори сега, след като току-що я бе любил, слабините му още копнееха за нея. Винаги можеше да се облекчи с друга жена, но тази мисъл, неизвестното защо го ужаси. Как друга жена ще го задоволи, след като желае Сторм? Тъндър и Сторм.