Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Погледнах стъписан Амрита. Изобщо не ми беше споменала. Чатерджи кимаше объркан, но аз пръв си възвърнах дар словото.
— Жената пострада ли?
— Очевидно не — отговори Амрита. — Някой спомена дали да не я откарат в болница, но след петнайсет минути тя отново подрязваше тревата.
— Да, да — каза Чатерджи. — Това е доста интересно, но не бива да се вади от контекста…
— Вторият случай се разигра само час — час и нещо след първия — продължи спокойно Амрита. — Тръгнахме с една приятелка да купуваме плат за сари недалеч от кино „Елит“. Имаше страхотно задръстване. Насред улицата беше застанала стара крава. Хората крещяха и натискаха клаксоните, но никой не се и опита да я отпъди. Изведнъж кравата започна да пикае на мощна струя. Недалеч от нас на тротоара стоеше момиче — много красиво, на около петнайсет години, в снежнобяла блуза и с червено шалче около врата. Та момичето тутакси се завтече към улицата, подложи длан под струята урина и си наплиска челото.
Листата изшумолиха в тишината. Чатерджи стрелна с поглед жена си и пак се извърна към Амрита. Върховете на пръстите му се опираха беззвучно един в друг.
— Това ли е втората случка? — попита той.
— Да.
— Въпреки че сте напуснали родината си Индия още като дете, госпожо Лучак, със сигурност помните с каква почит се отнасяме ние към кравите като олицетворение на нашата вяра.
— Да, помня.
— И със сигурност знаете, че не всички в Индия изпитват… ужаса на западняците от класовите различия.
— Да, знам.
— Смята се, че урината, особено човешката, притежава силни духовни и лечебни свойства, знаете ли? Знаете ли и че сегашният ни министър-председател господин Мораджи Десай пие всяка сутрин по малко от собствената си урина?
— Да, знам.
— В такъв случай, госпожо Лучак, да ви призная, не виждам какво толкова разкриват вашите случки освен културен шок и отвращение към някогашните ви културни традиции.
Амрита поклати глава.
— Не е само културен шок, господин Чатерджи. Аз съм математичка и съм склонна да разглеждам различните култури по-скоро отвлечено, като сходни множества с някои общи елементи. Или, ако предпочитате, като поредица човешки експерименти за това как да живеем, как да мислим и да се отнасяме един към друг. Сигурно заради произхода ми, сигурно защото като дете съм пътувала много, се отнасям до известна степен обективно към различните култури, които съм посещавала и сред които съм живяла.
— И?
— И смятам, господин Чатерджи, че някои елементи в културните нагласи на Индия липсват в повечето други култури — а дори те да са ги притежавали, са предпочели да се откажат от тях. Тук, в родината си, откривам някакъв изначално заложен расизъм, какъвто едва ли има другаде. Тук откривам, че философията на ненасилието, в духа на която съм възпитана — и с която се чувствам най-добре, — и досега е подкопавана от преднамерени и груби проявления на диващината, и то не от друг, а именно от нейните поборници. А това, че вашият министър-председател пие всеки ден по няколко чаши от урината си, господин Чатерджи, не ме убеждава да го правя и аз. Не убеждава и останалия свят. Баща ми често ми напомняше, че докато Махатма Ганди е обикалял от село на село, първото, което е проповядвал, е било не братството между хората, не как да се извоюва независимост от англичаните, не ненасилие, а основите — именно основите на човешката хигиена. Не, господин Чатерджи, сега ви говоря като индийка и ви заявявам, че според мен не всички трудности в Калкута се свеждат до урбанистичните проблеми, каквито има навсякъде.
Чатерджи я изгледа над пръстите си. Притеснена, жена му се намести на стола. Виктория погледна майка си, но не издаде и звук. Не знам какво щяхме да си кажем оттук нататък, ако точно тогава първите големи капки дъжд не забарабаниха около нас като влажни топовни изстрели.
— Мисля, че вътре ще ни бъде по-приятно — каза госпожа Чатерджи, а бурята се разрази с пълна сила.
Докато се прибирахме в хотела, присъствието на шофьора на Чатерджи ни спираше да обсъждаме случилото се, ние обаче все пак общувахме със сложни кодове, познати само на женените двойки.
— Трябвало е да отидеш на работа в ООН.
— Аз съм работила там — напомни Амрита. Забрави ли, едно лято като преводач. Две години преди да се запознаем.
— Хм, и колко войни избухнаха?
— Нито една. Предоставих това на професионалните дипломати.