Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Докато си пиехме кафето и си приказвахме, край нас непрекъснато звъняха мобилни телефони — 40-ата симфония на Моцарт, — и аз си мислех, че всички звънят на другите и никой — на мен, но изведнъж и в моя джоб засвири „та-ра-рам, та-ра-рам, та-ра-рам“ и аз си извадих телефона.
— Къде си? Пътувам по булевард „Владимирски“, искам да пием кафе — прозвуча гласът на Роман.
— Ами аз вече пия кафе в „Чашката“ — отговорих машинално, натиснах копчето за изключване и мислено се разколебах — какво да правя?!
Работата е там, че мама не ми разрешава да запознавам Мурка с никоя от моите любови, а аз винаги я слушам. Затова не се смутих и бързо съобразих кое ще е по-умно в тази ситуация:
1. Да помоля Мурка веднага да си тръгне, за да учи, и по този начин да предизвикам скандал, който може да се разрази още тук, в „Идеалната чашка“, пред очите на Роман.
2. Да се преместя на съседната маса и да се преструвам, че не познавам най-добрите си приятелки и собствената си дъщеря Мура.
Извод: и двата варианта са глупави.
Ситуацията се усложни, така че се наложи да наруша мамините принципи и да запозная Роман с Мура. Всъщност мама не разрешава само да ги водя вкъщи, но не е казала нищо за заведение.
Отдавна размишлявам над един проблем и дори смятам да напиша научна статия — защо дори най-достойните и задоволени жени, каквито са Альона и Олга, коренно се променят с приближаването на някой мъж?
Когато Роман влезе в „Чашката“ и седна на масата ни, всички (освен мен) моментално се преобразиха пред очите ми. Альона се изчерви (неудобно е да си блондинка с много нежна кожа) и строго се втренчи в Роман като в двойкаджия, дошъл при нас в кафенето да преписва някое контролно. Олга се стегна и придоби независим вид, и само аз се сресах, напудрих и запалих цигара, като че нищо не се е случило.
Всичко мина много дооре, макар че доста се притеснявах — исках Олга и Альона да забележат колко специални и сериозни са отношенията ни с Роман, а Мурка да не се досети, че Роман не ми е просто случаен познат.
Тъпата Альона, забравяйки правилата на добрия тон, каза:
— А, ето какъв бил Роман! Толкова много сме слушали за вас! Отдавна трябваше да се запознаем. (Това е бедата на всички неработещи жени — губят и най-елементарните навици да общуват!)
— Нещо не мога да се сетя кой беше Роман — главният мениджър, собственикът на автосервиз или летецът? — с театрален шепот, огласил цялото кафене, попита Олга, като се опитваше поне донякъде да спаси положението и леко да намекне на Роман, че не ми е само той и че тя съвсем се е объркала от рояка мъже, които се въртят около мен.
Олга, обратно, има богат професионален опит в общуването, затова тутакси уведоми Роман, за когото уж не знаеше нищо, че много е слушала от мен за прекрасната му програма.
И те с Роман веднага се заговориха на близки и за двамата теми: за програмата на Роман, за бившето списание на Олга, за рекламата в пресата и по телевизията.
Изгубила контрол върху ситуацията, Альона се намуси и зашари с очи по масата в търсене на теми за разговор.
— А пък аз си търсех маса за новото жилище… имаме хол 40 квадрата и може би скоро ще имаме и къща в Испания. Затова ми трябва голяма маса. Та исках да питам защо да не могат да напишат в списанието за мебели „Голяма маса, за 12 души, много удобна, разтегателна“, а вместо това пишат: „Тази маса е невероятна симфония на вкуса.“
По принцип Альона е права — много е трудно да достигнеш до смисъла през този птичи език на модните шаблони, но думите й прозвучаха някак съвсем не по светски, все едно в скъп ресторант да си поръчаш бира „Балтика №3“. Може би откакто Альона напусна работа, чуждите хора я плашат и тя се защитава от тях с новото си жилище и къщата в Испания?
Мурка не участваше в разговора подозрително дълго и тъкмо се канех да й пипна челото и да й видя гърлото, тя много любезно се обърна към всички с тон на човек, нает да изследва потребителския вкус:
— Кажете, моля, правите ли гримаси пред огледалото и ако да, кога — сутрин, вечер или през деня?
Оказа се, че Роман, Олга и Альона не правят гримаси изобщо, аз рядко, само сутрин, а Мура излезе шампион — каза, че прави разни физиономии през целия ден. След това дъщеря ми с ръмжене и мяукане демонстрира любимите си гримаси, а Роман й обеща някой път да я вземе в телевизията. Ни най-малко не ме учуди, че Мура моментално очарова Роман, защото тя е рядко обаятелно момиче.
— Трябва да ставам — каза Роман.
Още не беше се отдалечил от масата, когато Олга чувствено изрече:
— Жалко, че този прелестен мъж е женен…