Тайната на замъка Тройенфелз

— Аз с удоволствие бих изследвала и начина, по който контеса Беата е взела отровата от писалищната маса; тя е убийцата на твоята Алис; искаше да убие и мен. Повече не смея да продължавам… Ти трябва да довършиш започнатото от мен — заключи тя.

— И всичко това направи заради мен?! Ако мога отново да изправя глава, завинаги освободен от тежкия товар, това дължа на теб. Но колко скъпо щях да заплатя моята спасена чест! Ти много изстрада, Гризелдис. Часовете, които прекара в този затвор, навярно ти се сториха вечност. Като си помисля…

Той целуна бледите й устни. Тя се притисна към него и сините й очи засияха.

— Страхувам се от контеса Беата. Когато затръшна вратата на онази тъмница, очите й горяха от омраза и ревност. О, тя е способна на всичко!

— Бъди спокойна, мила моя. Това нещастно същество повече няма да ти причинява неприятности. Тази вечер ще разчистя сметките си с нея. Едва сега разбирам защо не отговори на всичките ми тропания и викове. Тя не можеше да ме погледне в очите. Сега разбирам много неща, които по-рано не можех да разбера. Чудно ми е защо не почувствах никога подозрение към нея? Та как можеш да припишеш на една жена такова ужасно престъпление? Но да не говорим за това. Трябва да си починеш. Ще те заведа при Гилда. Там Анриет ще ти приготви леглото и ще ви пази и двете през нощта. Гролман ще е на пост пред вратата, докато прогоня тази престъпница.

Тя плахо го прегърна.

— А ти, ти какво мислиш да правиш?

Той я целуна по косите.

— Това, което отсега нататък трябва да се прави, не е вече работа за жена. Не бива за нищо друго да мислиш, освен за нашето щастие. Слава богу, пред него пътят е открит. Ела сега, мила моя. Можеш ли сама да вървиш? Имаш ли достатъчно сили? Иначе с удоволствие бих те взел на ръце.

Тя бавно стана. Коленете й още трепереха. Но вече можеше да се държи и подкрепяна от него, да стигне до стаята на Гилда.

В преддверието се трупаха развълнуваните слуги. Гролман им бе казал, че госпожица Фон Ронах ще бъде тяхната нова господарка и те се бяха стекли да я видят.

Всички впиха очи в младата двойка. Бледото момиче с милото лице и дългите златисторуси коси представляваше трогателна гледка. Графът вървеше изправен до нея, грижливо я подкрепяше. Берта тръгна след тях, за да бъде на разположение на Гризелдис.

Графът въведе Гризелдис в стаята на Гилда, целуна и ръка.

— Лека нощ, мила. Ще произнесеш ли молитвата на венеца?

Тя се усмихна.

— Да Харо. За теб и за мен.

Тя го хвана за ръка и го отведе до леглото на Гилда, която спеше.

— Колко е мила, Харо. Ние ще я обичаме, нали?

Той не се сдържа, прегърна я в присъствието на Берта и Анриет.

Двете жени се спогледаха усмихнати.

— Идват по-добри времена за Тройенфелз — прошепна Анриет.