Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Вашата агресивност ме учудва, капитана Лейтимър. Хайде, пийнете още едно питие и марш в леглото. Аз се връщам веднага, повярвайте ми.
Той присви вежди и се усмихна.
— Не зная какви са ти задълженията, момиче, но ще трябва да почакат. — Изведнъж погледът му беше станал твърд като гранит. — Най-напред искам да те любя.
Ръцете му я повдигнаха, двамата залитнаха и се приземиха в леглото. Алена много се уплаши, когато нощницата й се плъзна нагоре и бедрата й се отриха в парещата жар на мъжествеността му. Тя светкавично се изтърколи и скочи на крака от другата страна на леглото. Искаше да избяга, но Коул здраво хвана плата на дрехата й и я придърпа към себе си, така че презрамките на нощницата се врязаха в раменете й. Алена изпадна в паника. Отчаяно се опита да се изскубне.
— Моля ви, капитане — с мъка потисна тя страха в гласа си. — По-късно ще имаме още много време!
Нощницата се плъзна по раменете й и Алена се откопчи. Но Коул беше по-бърз и хвана ръката й над лакътя. Никога не беше предполагала, че фините му, добре поддържани пръсти притежаваха такава сила. Тя се въртеше и се гърчеше, но не успяваше да се измъкне. Коул бавно я придърпа към себе си. С плътно стиснати бедра тя се опитваше да избегне всякакъв допир с изправения му нагоре член, който повдигаше ефирния плат на нощницата й. Главата му се спусна надолу и зажаднелите му устни намериха меките зърна на гърдите й. Той развърза панделката на врата й, дрехата се свлече настрани и пред очите му се разкри цялата прелест на гръдта й. Горещите му, влажни устни се плъзнаха по нежните възвишения. Дъхът на Алена спря, когато устата му заигра нежно със зърната й. Обзе я възбуда с потресаваща сила, ставите й омекнаха. Обезсилена, тя се отпусна. Коул се търкулна върху нея. Той повдигна леко глава, погледна я в очите и каза тихо, с усмивка:
— Сега ще те обладая, госпожице!
Обзета от панически страх, Алена заклати глава.
— Трябва да вървя — каза тя, останала без дъх. Думите й бяха почти въздишка: — Пуснете ме!
— Не, малката, дума да не става. Та аз съм платил за тази нощ.
Думите му изпълниха Алена с нова надежда. Това беше единственият й шанс.
— Точно там е работата, капитане — прошепна тя. — Вие не сте си платили.
Тя се опита да прикрие коленете си с нощницата, но ръката му се вмъкна отдолу и замилва плоския й корем. Същевременно той се огледа за дрехите си. Нямаше ги! Тогава се сети за златната верижка с медальона. Свали я и я окачи на врата на Алена.
— Ето, вземи! Струва три пъти повече отколкото една нощ с теб!
— Не, моля ви! Не мога! — изстена момичето. — Моля ви, недейте, капитане!
— Коул — промърмори той. Устните му бяха близо до нейните. Той се усмихна и се отпусна върху нея. Алена полудя от страх, когато той пристъпи без предисловие към действие. Тазът му се спусна между бедрата й. Алена разтвори широко очи, когато усети горещата жар на мъжествеността му, която безпрепятствено си пробиваше път към вътрешността на нежното женско тяло.
— О! — изстена тя с полузадавен глас. Обзе я ужас, когато членът му раздели стегнатия отвор на влагалището й. Алена се надигна под Коул и се прилепи плътно към широките му гърди.
— Коул! Моля те! Престани!
Остра болка простреля слабините й. Изведнъж тя се почувства изцяло изпълнена от него. Алена прилепи лицето си до врата му. От очите й рукнаха сълзи и тя прехапа устни, докато усети вкуса на кръв. Коул намери устните й. Целува ги дълго, с търпелива наслада, докато най-сетне болката я поотпусна. Той не бързаше, а се отдаваше на всеки миг докрай. Докато лежаха притиснати, прилепени един в друг, Алена почувства нарастването и разцъфтяването на непознат досега екстаз — една съблазнителна тръпка, която идваше от недрата на тялото й. Забавянето му възбуди сетивата й, пулсиращата му топлина в нея я нажежаваше; тя страстно отвръщаше на пламенните му целувки.