Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— И какво беше то, Шимейн? — полюбопитства Гейдж, впечатлен от начина, по който тънката нощница и халатът над нея очертаваха стегнатите й хълбоци. Гледката, която неговата прислужница несъзнателно разкриваше пред очите му, бе наистина възхитителна и той се молеше да го остави да й се наслаждава колкото може по-дълго.
— Ездата, сър — отговори Шимейн. Изпитваше известно неудобство да признае страстта си към конете. Според Едит дьо Мерсер бе под достойнството на една млада дама да препуска безразсъдно нашир и надлъж, яхнала опърничав жребец, с който мнозина мъже се бяха оказали неспособни да се справят. Шемъс О’Хърн беше научил дъщеря си да язди още от малка и споделяше огромната й любов към това занимание. Сред всичките й познати единствено Морис можеше да се сравнява по умения с баща й. — Баща ми притежава едни от най-добрите коне в цял Лондон. Той ме качи на гърба на една кобила, когато бях едва две годишна, въпреки протестите на майка ми, която често повтаряше, че това ще ми се отрази пагубно. Предполагам, че в известен смисъл е била права. Очевидно стражарят е познавал навиците ми, защото ме арестува именно когато бях в конюшнята.
— Да не би да намекваш, че стражарят е бил информиран за пристрастеността ти към ездата от бабата на твоя годеник? — попита Гейдж. В този момент Шимейн се обърна и в първия миг той почувства леко разочарование, което обаче не продължи дълго. Набъбналите върхове на гърдите й, които се издигаха изпод леката материя на домашните й дрехи, представляваха не по-малко изкусителна и разпалваща въображението му гледка от гърба й.
— Най-малкото от някой, изпратен от нея, сър — отвърна Шимейн. — След като бях арестувана, имах достатъчно време да премисля нещата и да стигна до това заключение. Бързината и потайността, с които се разви всичко, ме карат да смятам, че някой е искал да запази изчезването ми в тайна. Когато ме арестуваха, наоколо нямаше абсолютно никого. Конярите бяха отвели кобилите на паша из ливадите. Все пак, възможно е и да съм направила погрешен извод и да съм несправедлива в преценката си за тази дама.
— А ако случайно бъдеш открита от родителите си, биха ли ти попречили подозренията ти спрямо тази жена да се омъжиш за своя годеник? За този… Морис дьо Мерсер?
Тъкмо този въпрос не даваше мира на Шимейн още от ареста й насам и безкрайните й дебати със самата себе си я бяха изтощили до краен предел. Така и не бе успяла да стигне до категорично решение, но сега това вече не й се струваше толкова важно, защото не можеше да си представи, че един маркиз би взел за съпруга жена, осъдена за престъпление.
— Няма никакъв шанс на родителите ми и даже на Морис да им хрумне да ме търсят тук. Освен това силно се съмнявам, че Морис би могъл да намери време за подобно издирване. Той има много важни дела и имоти в Англия, които изискват постоянно внимание от негова страна. Не мога да си представя, че може да зареже задълженията си, за да дойде до тук.
Гейдж бе изумен от думите й. Нима съществуваше мъж, способен да забрави една толкова красива жена?
— Дори ако става въпрос за неговата годеница?
— Морис никога не е страдал от липса на обожателки — неохотно обясни Шимейн. Беше й неприятно да говори за това. — Напротив, дори след като се сгодихме, около него винаги кръжаха множество богати и титулувани млади дами. Сигурна съм, че той вече е насочил мислите и очакванията си към друга.
Гейдж я изгледа съсредоточено, преди да попита:
— Значи за теб тази част от живота ти е вече минало?
Неспособна да се довери на крехкото си самообладание, тя кимна едва-едва и за да не се поддава на отчаяние и самосъжаление, се зае отново за работа, като отиде до шкафа и донесе оттам масло и конфитюр.
Гейдж се пресегна замислено през масата и взе един кравай от подноса. Разсъждавайки над отговора й, той откъсна залък от хлебчето, сложи го в устата си и започна бавно да дъвче. Но само след миг цялото му внимание бе грабнато от прекрасния вкус на кравая и очите му заблестяха от неподправено удоволствие. Нямаше грешка: не бе хапвал нищо толкова вкусно още откакто бе напуснал бащиния си дом. Дори Виктория не беше приготвяла такъв хляб.
— Не биваше да те сравнявам единствено с Роксана Корбин, Шимейн. Няма да преувелича, ако кажа, че ти вероятно си най-добрата готвачка в областта.
Шимейн отмахна една непокорна къдрица от лицето си и вдигна поглед към него.
— Означава ли това, че възнамерявате да ме задържите, господин Торнтън?
Въпросът й го изненада.
— Разбира се, Шимейн! Вече ти казах, че не смятам да те връщам. Не ми ли повярва?
— Някои хора често казват едно, а вършат съвсем друго, сър — свенливо отбеляза тя.