Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Още снощи беше намислила какво да приготви за закуска и бе замесила тесто за хлебчета, което бе оставила да втасва на масата. Бес Хъксли неведнъж й беше повтаряла колко е важно за една жена да бъде организирана и предвидлива във всяко начинание и се бе опитала да втълпи това убеждение в главата на младата си ученичка. Но едва сега, когато Шимейн изпитваше нужда да докаже способностите си на мъжа, който я притежаваше, мъдростта на тези съвети бе оценена по достойнство. Удоволствието, което изпита при вида на краваите, които постепенно се позлатяваха във фурната, на парченцата пушено еленово месо, които цвъртяха върху скарата и на яйцата, които се сгъстяваха в тигана под непрекъснатото й бъркане, бе нещо съвсем различно от отегчението, с което беше вършила същите тези занимания някога. В къщи, при своите родители, тя считаше работата в кухнята за досадно задължение и ако я изпълняваше прилежно, то бе само за да омилостиви готвачката и да си спечели за награда някой и друг ден, свободен от скучни кулинарни наставления.
Скоро през прозорците, чиито кепенци Гейдж бе отворил още със ставането си, проникнаха първите лъчи на утринното слънце. А когато той привърши обичайните си сутрешни занимания и се върна в къщата с ведро прясно издоено мляко и кошница яйца, вътрешността на дома му вече беше окъпана в светлина и напоена с вкусния аромат на горещи краваи и еленово месо. Гейдж отиде право в кухнята и смаяно се вторачи в чудесата, които твореше новата му прислужница.
— Ти си лъжкиня, Шимейн — отбеляза той, като остави ведрото и кошницата на масата. Не можеше да откъсне очи от краваите. Струваше му се, че никога не е виждал хляб, който да изглежда толкова вкусно. Но може би преувеличаваше, защото бе прекалено гладен.
Думите му накараха Шимейн да се вцепени от уплаха.
— Защо, сър?
— Ами, очевидно е, че можеш да готвиш — отговори Гейдж и посочи храната. — Вероятно дори Роксана Корбин би ти завидяла. Защо ме накара да повярвам в противното?
В очакване да чуе обяснението й, той съсредоточи цялото си внимание върху нея, но замислената бръчка на челото му постепенно се изглади, когато топлият му кафяв поглед се спусна бавно от разрошените къдрици на косата й чак до нежните й боси ходила, които се подаваха изпод ръба на нощницата. Под втренчения му взор малките пръсти на краката й се свиха конвулсивно и това го накара да вдигне очи, задържайки ги съвсем за кратко върху заоблената гръд, която изпълваше горната част на халата, несмущавана от никакви пристегнати корсети.
Шимейн нервно вдигна ръка пред гърдите си и затвори плътно дантелените краища на халата. Настойчивият поглед на господаря й бе толкова смущаващ, че имаше чувството, че дрехите й са прозрачни и стои пред него съвсем гола. Вниманието му я изпълваше с ужас. Нямаше никакви гаранции, че той ще продължи да се отнася към нея с уважението и вежливостта, които бе демонстрирал вчера. В края на краищата, тя беше само една робиня. Нямаше къде да избяга, при кого да потърси закрила. Ако се съдеше по боязливостта, с която извръщаха очи, щом Гейдж Торнтън ги погледнеше, повечето жители на селището никога нямаше да намерят смелост да се опълчат срещу него, за да я защитят. Други като Алма Петикоум, например, може би имаха кураж да го сторят, но ако изпитваха същата неприязън към затворничките, едва ли биха си направили труда.
Гейдж най-после вдигна поглед към очите й, но Шимейн се извърна, за да скрие ярката руменина, покрила лицето й, и се зае да бърка яйца в една купа. Всичките и усилия да изглежда спокойна бяха напразни. Имаше чувството, че долавя дъха му във врата си. Усещаше болезнено неговата близост с всяка фибра на тялото си.
Като се помъчи да овладее треперенето на гласа си, тя побърза да му отговори, надявайки се, че това ще го накара да се отдалечи.
— Когато ме разпитвахте за моите способности, сър, изобщо нямах представа дали ще си спомня нещо от онова, на което са ме учили. Виждате ли, майка ми смяташе, че е много важно да се науча да готвя, но аз ненавиждах кулинарните уроци и ги намирах безсмислени. Те ми пречеха да върша онова, което ми доставяше истинско удоволствие.
Тя взе купата и подноса с месото, пристъпи до масата и се приведе над нея, за да ги постави до двете чинии, които вече бе сложила на покривката — една за господаря и една за неговия син. Не беше необходимо да се извръща, за да види посоката на погледа му, защото го усещаше върху гърба си.