Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Накитът ти сигурно е бил открит в някакъв царски гроб в Сирия. Спомням си, че вчера казваше нещо такова.
— Така ли? — възкликна тя. — Всъщност аз го открих в леглото на един сирийски търговец, но нека това не те тревожи, защото беше дебел като свиня и вонеше на лук. Вече нямам намерение да се срещам с него, след като получих онова, което исках.
Тя свали перуката и накита, небрежно ги пусна на пода и се излегна в леглото. Голата й глава беше гладка и хубава, тя изпъна тялото си и подложи ръце под тила си.
— Аз съм слаба и уморена, Синухе. Защо злоупотребяваш с отпадналостта ми и ме гледаш така, без да мога да ти попреча? Не забравяй, че макар да живея сама, аз не съм някоя презряна жена и трябва да пазя репутацията си.
— Знаеш добре, че нямам нищо повече за подаряване. Ти притежаваш всичко, което беше мое — казах аз, наведох се над леглото й и уханието на помадата и кожата й ме лъхна в лицето.
Тя докосна косата ми, ала веднага отдръпна ръката си, засмя се и лежешком поклати глава.
— Колко хитри и коварни са мъжете — рече тя. — Ти също ме мамиш, Синухе, но какво да правя, като съм слаба и те харесвам. Веднъж каза, че прегръдката ми щяла да те изгори по-лошо от огън, а ето че не е вярно. Пипни колко хладен и приятен е скутът ми. Гърдите ми също можеш да погалиш, защото са уморени и зажаднели за ласка.
Но щом понечих да я обладая, тя ме отблъсна, седна в леглото и сърдито каза:
— Макар да съм слаба и самотна, няма да позволя на един хитруващ мъж да ме използува. Ти скри от мен, че баща ти Сенмут има къща в бедняшкия квартал край пристанището. Самата тя не е кой знае колко ценна, но земята, на която е построена, се намира близо до кея, а за покъщнината сигурно може да се получи нещо, ако се продаде на пазара. Ако ми прехвърлиш това твое имущество, днес може би ще ям, ще пия и ще се любя с теб, защото никой не знае какво ще стане утре и аз трябва да пазя репутацията си.
— Имуществото на баща ми не е мое имущество — казах аз потресен. — Ти не можеш да искаш от мен нещо, което не е моя собственост.
Тя наклони глава и ме погледна със зелените си очи. Лицето й беше бледо и дребно, когато поде:
— Много добре знаеш, Синухе, че ти си законен наследник на имуществото на твоя баща. Родителите ти нямат дъщеря, която би имала еднакво право на наследство както синът. Ти си тяхно единствено дете. Освен това криеш от мен, че баща ти е сляп. По тази причина той ти е предоставил печата си и правото да се грижиш за собствеността му и да се разпореждаш с нея като със своя.
Това беше истина. Когато зрението на баща ми отслабна, той ми предаде печата си и ме помоли да се грижа вместо него за имуществото му, защото вече не виждаше дори името си да напише. Двамата с Кипа често споменаваха, че къщата трябвало да се продаде на изгодна цена, за да си купят малък имот извън града и там да живеят, докато отидат в гроба си и поемат пътя към вечния живот.
Онемях от ужас при мисълта, че бих могъл да измамя баща си и майка си, които ми имаха такова доверие. Ала Нефернефернефер притвори очи и каза:
— Вземи главата ми в ръцете си и допри устни до гърдите ми, Синухе. Излъчваш нещо, което ме разнежва и ме кара да забравям интересите си, когато става дума за теб. Готова съм цял ден да се забавляваме, ако ми прехвърлиш бащиното си имущество, въпреки че не представлява особена ценност.
Взех гладката й малка глава в ръцете си и усетих прилив на безумна страст.
— Нека бъде както ти искаш — казах аз и собственият ми глас проряза слуха ми. Но когато се опитах да я прегърна, тя рече:
— Имай още малко търпение. Първо намери правоспособен писар да изготви всички необходими документи, защото нямам никакво доверие на мъжки обещания. Мъжете много хитруват, а аз трябва да пазя доброто си име.
Тръгнах да търся правоспособен писар и всяка крачка, която ме отдалечаваше от Нефернефернефер, ми причиняваше страдание. Затуй накарах писаря да побърза, подпечатах документите с печата на баща ми и ги подписах от негово име, така че писарят още същия ден можеше да ги изпрати на съхранение в царския архив. Понеже нямах вече ни сребро, ни мед, с които да заплатя услугата му, той се намръщи, но склони да почака за възнаграждението си до разпродажбата на имуществото, което също бе отбелязано в документите.
Когато се завърнах в дома на Нефернефернефер, слугите й ми съобщиха, че спяла и трябвало да почакам до вечерта. Най-сетне тя се събуди, прие ме и аз й предадох бележката от писаря, която тя равнодушно прибра в черната кутия.
— Ужасно упорит си, Синухе — рече тя, — но аз съм почтена жена и държа на думата си. Ела и вземи онова, заради което си дошъл.